Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Петер Телебориан за миг изглеждаше несигурен.
– Не, но имахме причини да вярваме, че представлява опасност за себе си.
– Причини да вярвате… Значи си я връзвал, защото си предполагал нещо…
– Така преценихме.
– Поставям ти един и същи въпрос от пет минути. Твърдиш, че самоунищожителното поведение на моята клиентка е било причината тя да бъде връзвана общо повече от една година време от онези две, през които е била под твоите грижи. Бъди така любезен и най-после ми дай няколко примера за самоунищожителното поведение, което е имала на 12 години.
– Ами например тя беше много изтощена, защото отказваше да се храни. Подозирахме анорексия. Наложи се принудително да я храним на няколко пъти.
– На какво се дължеше това?
– Естествено, на това, че отказваше да яде.
Аника Джанини се обърна към своята клиентка.
– Лисбет, вярно ли е, че си отказвала храна в „Санкт Стефан“
– Да.
– Защо?
– Защото този мръсник смесваше психотропни средства с храната ми.
– Така. Доктор Телебориан е искал да ти даде лекарства. Защо не си искала да ги вземаш?
– Не харесвах лекарствата, които получавах. От тях затъпявах. Не можех да мисля и бях като отнесена през голяма част от времето, когато бях будна. Беше неприятно. А мръсникът отказваше да каже какво съдържат.
– Значи отказваше да вземаш лекарства?
– Да. Тогава той започна да слага лайната в храната ми. Затова престанах да ям. Всеки път, когато слагаха нещо в храната ми, отказвах да се храня пет дни.
– Значи си гладувала?
– Невинаги. Някой от гледачите там тайно ми даваха сандвичи на няколко пъти. Особено един от тях ми даваше храна късно през нощта. Случи се на няколко пъти.
– Искаш да кажеш, че персоналът в „Санкт Стефан“ е разбирал, че си гладна, и че са ти давали храна, за да не гладуваш?
– Беше през периода, когато воювах с мръсника за психотропните лекарства.
– Значи е имало напълно основателна причина да отказваш храната?
– Да.
– Значи не е било, защото не си искала да се храниш?
– Не. Често бях гладна.
– Вярно ли е, че между теб и доктор Телебориан е възникнал конфликт?
– Може да се каже.
– Попаднала си в „Санкт Стефан“, защото си хвърлила запалителна бомба по баща си.
– Да.
– Защо го направи?
– Защото биеше майка ми.
– Разказала ли си за това някому?
– Да.
– На кого?
– На полицаите, които ме разпитваха, на социалните служби, на детските служби, на лекари, на един свещеник и на мръсника.
– Под мръсника имаш предвид…
– Онзи там.
Тя посочи доктор Петер Телебориан.
– Защо го наричаш мръсник?
– Когато пристигнах в „Санкт Стефан“, се опитах да му обясня какво се е случило.
– И какво каза доктор Телебориан?
– Не искаше и да ме чуе. Твърдеше, че си измислям. И за наказание трябваше да бъда завързана с колан, докато престана да си фантазирам. И после се опита да ме тъпче с лекарства.
– Това са глупости – обади се Петер Телебориан.
– Затова ли не говориш с него?
– Не съм му казала и една дума от нощта, в която навърших 13 години. Тогава пак бях вързана. Беше подарък за рождения ми ден.
Аника Джанини отново се обърна към Телебориан.
– Доктор Телебориан, изглежда, че причината моята клиентка да отказва да се храни е, че не е приемала да ѝ се дават психотропни лекарства.
– Възможно е тя да го разбира така.
– А ти как го разбираш?
– Тя беше изключително трудна пациентка. Пак твърдя – поведението ѝ показваше, че е опасна за самата себе си, но вероятно това е въпрос на тълкуване. Във всеки случай беше буйна и се държеше като луда. Няма никакво съмнение, че бе опасна и за другите. Фактически дойде в „Санкт Стефан“, след като се опита да убие баща си.
– Ще стигнем и до това. Бил си отговорен за лечението ѝ цели две години. През 381 от тези денонощия си я държал в усмирителна риза. Възможно ли е да си го правил като наказание за това, че клиентката ми не е вършила онова, което искаш от нея?
– Това са чисти глупости.
– Нима? Ще отбележа, че според медицинския ѝ дневник абсолютното мнозинство от случаите на завързване са били през първата година – 320 от 381 случая. Защо си престанал да я връзваш?
– Пациентката се разви и стана по-хармонична.
– А не е ли заради това, че другите членове на персонала са сметнали твоите методи за ненужни и брутални?
– Какво искаш да кажеш?
– Не е ли заради това, че персоналът е изпратил оплакване, между другото и против принудителното хранене на Лисбет Саландер?