Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Настанала бе най-прекрасната част на лятото. Рано сутринта Гуенхвифар бе откъснала една бяла роза от манастирската градина и я бе поставила на възглавницата на Игрейн. Предишната вечер Игрейн се бе изправила с голямо усилие на крака, за да присъства на вечерната служба, но тази сутрин бе толкова уморена, че не намери сили да стане. Въпреки това се усмихна на Гуенхвифар и каза с хриптящия си глас:
— Благодаря, мила дъще. — Доближи розата до лицето си и помириса цвета. — Винаги съм искала да имам рози в Тинтагел, но почвата бе много слаба, почти нищо не никнеше… Живяла съм там пет години и нито за миг не престанах да опитвам да си направя някакво подобие на градина.
— Когато дойде да ме отведеш за сватбата, ти разгледа нашите градини у дома — отвърна Гуенхвифар и сърцето й се сви от внезапна носталгия по онази далечна, оградена със зидове градина.
— Помня колко красиви бяха — напомниха ми за Авалон. Такива прекрасни цветя има там, в двора на Дома на девиците… — тя замълча за миг. — Нали пратихте известие до Моргана на Авалон?
— Да, изпратихме, майко. Но Талиезин ни съобщи, че Моргана не се е вестявала на Авалон — отвърна Гуенхвифар. — Сигурно е в Лотиан с кралица Моргоуз, а в тези времена вестоносците се движат много бавно и трудно.
Игрейн си пое дъх с усилие и отново започна да се бори с мъчещата я кашлица. Гуенхвифар й помогна да седне. След време Игрейн промълви:
— Но нали Моргана има Дарбата — тя би могла да види, че съм болна и да дойде. Ти би отишла при майка си, ако разбереш, че умира, нали? Да, разбира се, нали дойде тук, при това не при родната си майка. Защо не идва Моргана?
„Все й е едно, че съм дошла“, помисли си Гуенхвифар, „тя няма нужда от мен. Никой на този свят не се интересува дали съм тук или някъде другаде“. Стори й се, че сърцето и се отваря рана. Но Игрейн продължи да я гледа с очакване и тя отговори:
— Може би Моргана не е получила вест. Може да е постъпила в манастир, да е станала християнка и да се е отказала от ясновидството.
— Може и така да е — аз самата постъпих така, когато се омъжих за Утър — промълви Игрейн. — И все пак от време на време съм имала нежелани видения. Убедена съм и сега, че ако Моргана е болна или умира, аз бих разбрала. — Тонът й стана раздразнителен. — Имах такова видение тъкмо преди вашата сватба. Кажи ми, Гуенхвифар, обичаш ли сина ми?
Гуенхвифар се сви пред ясния поглед на болната; нима сивите очи на Игрейн можеха да проникнат до дълбините на душата й?
— Обичам го много и съм му вярна съпруга, лейди.
— Да, вярвам ти, че е така… А щастливи ли сте един с друг? — За миг Игрейн задържа нежните ръце на Гуенхвифар в своите и внезапно се усмихна. — Да, сигурно сте щастливи. И ще бъдете още по-щастливи, след като най-сетне носиш неговия син под сърцето си.
Гуенхвифар зяпна и загледа втренчено Игрейн.
— Аз… аз… аз не знаех.
Игрейн отново се усмихна — нежно и лъчезарно — и Гуенхвифар си каза: „Да, сега разбирам, че като млада е била толкова красива, та Утър е изоставил всяка предпазливост и се е втурнал да я завладява с всевъзможни магии и заклинания“
Игрейн каза:
— Често става и така, макар че ти не си вече толкова млада. Всъщност чудя как още не си родила нито едно дете.
— Не поради нежелание, нито пък поради недостатъчни молитви към Бога, лейди — отвърна Гуенхвифар, така развълнувана, че почти не съзнаваше какво говори. Да не би старата кралица да започва да бълнува? Такава шега би била прекалено жестока.
— Как… какво те кара да мислиш, че съм бременна?
Игрейн отвърна:
— Забравих, че ти не разбираш от ясновидство. Аз самата се отказах отдавна от него и дарбата ме напусна, но понякога все още имам неочаквани видения. Никога досега не са ме лъгали.
Гуенхвифар заплака. Игрейн, разтревожена, постави изтънялата си ръка върху ръката на младата жена.
— Защо плачеш, като ти съобщавам добри новини, дете?
„Сега ще си помисли, че не искам бебето. Не мога да понеса тя да мисли лошо за мен…“ Гуенхвифар проговори с треперлив глас: