Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Да, продължавай! — подкани го полковникът с тревога в гласа.
— Говориха и за други неща. Непрекъснато споменаваха някакъв човек на име Шенг.
— Aiya!
— Това е съобщението, което трябва да подадеш, ще чакам отговор в казиното след три часа. Ще изпратя някой, който да го прибере, а ти не прави глупости. Имам хора, които ще започнат да буйстват при първата моя дума. При евентуална намеса твоите хора ще бъдат изнесени с краката напред.
— Още помним историята в Цим Ша Цуй преди три седмици — каза Су Янг. — Петима от враговете ни убити в задната стая, а в цялото казино вълна от насилие. Сега няма да има никаква намеса; не сме глупаци, когато въпросът опира до теб. Често се чудим дали истинският Джейсън Борн е наполовина толкова резултатен, колкото е неговият двойник.
— Никога не е бил. — „Какви възможности има за създаване на безредие в случай, че хората на Шенг се опиат да ти поставят капан? Кажи, че ще бъдат убити. Няма нужда да поясняваш. Те сами ще се досетят…“ — Един въпрос — каза Джейсън с истински интерес. — Откъде ти и твоите хора си вадите заключението, че аз не съм оригиналът?
— От пръв поглед — отговори полковникът. — Годините оставят своя отпечатък, нали? Тялото може да запази пъргавината си, но лицето е набраздено от времето — това е неизбежно. Твоето лице не може да бъде на човека от „Медуза“. Беше преди петнайсет години, а ти си най-много на трийсет и пет. „Медуза“ не вербуваше деца. Ти си превъплъщението на Французина.
— Паролата ще бъде „криза“ и имаш три часа, за да предадеш съобщението — каза Борн и затвори телефона.
— Това е лудост! — Джейсън излезе от стъклената кабина в Телефонната палата и ядосано погледна към Макалистър.
— Направихте го много добре — каза аналитикът, като записваше в бележника си. — Аз ще платя сметката. — Заместник-секретарят тръгна към гишето, където се приемаха таксите за международни обаждания.
— Не разбирате какво става — продължи Борн, изправен до Макалистър. — Няма да го бъде. Твърде непоследователно и прекалено очевидно е, за да може някой да се хване.
— Ако искахте направо среща, щях да се съглася с вас, но не е така. Помолихте единствено за телефонен разговор.
— Помолих го да признае, че той е центърът на проклетия заговор!
— Ще ви цитирам отново — каза Макалистър и подаде сметката си на гишето заедно с няколко банкноти. — Той не може да си позволи да не отговори. Трябва да го направи. В този случай не стратегията ви обезсърчава, мистър Борн, защото в основата си това е вашата стратегия. Ядосва ви, че този, който я прилага, съм аз, а не вие. Защото както и Хавиланд мислите, че аз не съм способен.
— Не мисля, че сега е най-подходящото време да се правите на Джон Уейн! Ако се провалите, вашият живот е последното нещо, което ще ме интересува. Далечният изток и светът са някак си по-важни.
— Няма начин да се проваля. Казах ви, дори да претърпя неуспех, провал няма да има. Шенг ще загуби независимо дали ще живее или не. След седемдесет и два часа китайското консулство в Хонконг ще се увери в това.
— Една предварително обмислена саможертва е нещо, което твърдо не одобрявам — каза Джейсън, когато излязоха на улицата. — Един илюзорен героизъм винаги обърква всичко. Освен това вашата така наречена стратегия издава гнилата миризма на капан. Те ще я подушат!
— Така щеше да бъде, ако с Шенг преговаряхте вие, а не аз. Казвате, че е непоследователно, че това са действията на аматьор. Чудесно. Когато Шенг ме чуе по телефона, за него всичко ще си дойде на мястото. Аз съм озлобеният аматьор, човекът, който никога не е поемал действията в ръцете си, първокласният бюрократ, задушен от системата, за която е жертвал толкова много. Зная какво правя, мистър Борн. Просто ми дайте оръжие.
Молбата не беше трудна за изпълнение. Не много далеч, на „Руа да Лорчас“, се намираше бившето жилище на Д’Анжу, където имаше малък арсенал — професионалната екипировка на Французина. Въпросът беше само в това да се отиде дотам и да се подберат най-лесно разглобяемите оръжия, които да направят преминаването на границата при Гуандонг по-малко рисковано. Но всичко отне повече от два часа, след като Джейсън подаваше оръжие след оръжие на Макалистър и наблюдаваше отстрани лицето му. Крайният избор беше пистолет с най-малък калибър от арсенала на Д’Анжу. „Чартър Армс“, 22-ри калибър, със заглушител.
— Прицелете се в главата и изстреляйте най-малко три куршума в черепа. Само така ще бъде сигурно.
Макалистър преглътна, вторачен в оръжието, докато Джейсън избираше най-мощното, с възможно най-малкия размер. За себе си избра три автоматични пистолета КГ-9, които работеха с по-голям пълнител от обичайните.