Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Съвсем малко — призна Трегар. Последва нов период на мълчание, който отново бе нарушен от капитана. — Той е личен скуайър на принца. Някои го наричат негов питомец, но гледат да не ги чуе. Има доста привилегии.

— И доколкото ми е известно, ги е заслужил.

— Така изглежда, нали?

— Капитане? — попита Уилям.

— Какво?

— Исках само да ви кажа, че това назначение в Крондор не ми беше по вкуса. Предпочитах да ме пратят някъде надалеч.

— И аз останах с подобно впечатление.

Отново тишина.

— Та защо не ти се служеше в Крондор? — попита Трегар.

— Всъщност аз не съм роднина на принца. Баща ми е бил осиновен от херцог Боррик преди много години.

— Нищо, момче. Това също те прави член на семейството на принца.

— Така ми казаха. Но аз предпочитам да бъда войник. Държа сам да си изкарвам прехраната.

— Войнишката професия е трудна работа — заговори Трегар. — Повечето от синовете на благородниците си мислят, че е свързана с перчене в блестящи доспехи и размахване на саби, а не знаят, че… — той млъкна.

— Че има и друго? — подсказа му Уилям.

— Точно така. Аз започнах като доброволец, записах се в самото начало на Войната на разлома. Бях зачислен в гарнизона на Дуланич, но за първи път помирисах кръв край Ябон, когато дойде херцог Ги.

По времето на тези събития Уилям беше още невръстно хлапе.

— В онези дни твоето приятелче Джеймс още беше нагъл крадец, а аз бях само един уплашен войник, стиснал здраво пиката и застанал редом с други уплашени войници, докато цуранските бойци се хвърляха на вълни срещу нас и в очите им се четеше само безумие.

Уилям кимна в мрака.

— Както и да е, войната продължи дълго и много добри момчета не доживяха да видят края й. Втората зима горе в планините ме завари сержант. Третата бях лейтенант и тъй като служех в отряда на принца, станах „рицар-лейтенант“. Но честно казано, не съм се стремил към слава… Всъщност защо ли ти говоря всички тези неща?

— Няма нищо, капитане. Гласът ви ми действа успокояващо.

— Аз съм най-старият ерген в целия гарнизон, Уил.

Уилям се смути, че капитанът го нарича така.

— Сигурно ви е трудно, капитане.

— Не ме канят често на танци, за да се запознавам с младите госпожици. Нямам роднински връзки със знатни господа. Баща ми беше докер.

Изведнъж Уилям си даде сметка, че Трегар е изплашен. Това, че говореше така откровено с него, също бе начин да забрави страха си. Уилям не знаеше какво да каже и затова промърмори:

— И баща ми е започнал като помощник в кухнята.

— Но не е останал там до края, нали?

Уилям се разсмя.

— Вярно, така е. Вие щяхте ли да останете, ако ви се предоставеше и друга възможност?

— Искам да си намеря свястна женица. Не е необходимо да е от сой. Някоя мила, добра жена. Инак постът, на който съм сега, ми харесва. Дори да ме пратят някъде по границата, няма да им се разсърдя. Какво толкова лошо да отговаряш за петдесетина мъже и да гониш контрабандисти и селски бандити по друмищата, а вечер да се прибираш вкъщи?