Елантрис

Сарене грабна ръката на любимия си здраво.

— Тръгвай — нареди тя и посочи вратата. Този път нямаше да го пусне, докато не ги оженеха.

Раоден се опитваше да внимава в церемонията, но коратските сватби бяха продължителни и суховати. Отец Омин осъзнаваше, че за първи път елантрисец е поканил коратски жрец да служи на сватбата му, и бе подготвил обширна реч за случая. Както обикновено дребосъкът се отплесна в приказки, сякаш забравил, че има и други хора.

Раоден също остави ума си да блуждае. Не можеше да си избие един разговор с Галадон от по-рано през деня, свързан с парче кост. Костта бе взета от умрял фьорденски монах и беше деформирана — изкривена, но по-скоро по красив начин, отколкото отвратително. Приличаше на парче слонова кост или на дървесни корени, увити заедно. Най-притеснителни бяха смътно познатите символи по нея. Раоден ги познаваше от обучението си по древнофьорденски текстове.

Деретските монаси бяха измислили тяхна версия на аондор.

Тази тревога напираше толкова силно, че отвличаше вниманието му дори от собствената му сватба. През годините единствено Елантрис пречеше на Фьорден да завладее Запада. Ако вирнът имаше достъп до дор… Раоден не спираше да се сеща за Дилаф и странната му способност да устоява и дори да унищожава аони. Ако имаше още няколко монаси с такива способности, битката щеше да се развие по съвсем друг начин.

Познатата кълбовидна форма на Йен висеше одобрително до Раоден.

Възстановяването на сеона почти го утеши за загубата на приятелите, паднали в последната битка за Елантрис. Карата и другите му липсваха. Йен твърдеше, че не помни нищо от лудостта си, но в него имаше нещо… различно. Беше по-тих и по-замислен от обичайното. Щом намереше малко време, Раоден възнамеряваше да разпита другите елантрисци, за да научи повече за сеоните. Притесняваше се, че никъде в книгите и проучванията не се споменаваше как се правят сеони — и дали изобщо са създадени от аондор.

Това не беше единственото нещо, което го човъркаше. Налице бе въпросът за Шуден и странния танц чайшан. Очевидци, включително и Лукел, твърдяха, че джиндосецът бе победил сам един от монасите на Дилаф, при това със затворени очи. Според някои младият барон бе излъчвал сияние в боя. Раоден започваше да подозира, че има повече от един начин за достъп до дор — дори че са много повече. И един от тези методи бе в ръцете на най-жестокия и деспотичен тиран в Опелон: вирн Вулфден Четвърти, регент на Сътворението.

Сарене явно усети разсейването му и го сръга с лакът, когато речта на Омин тръгна към приключване. Тя, като вечен политик, беше винаги спокойна, нащрек и под контрол. Да не говорим колко бе красива.

Завършиха церемонията, като си размениха коратски медальони с аона Оми и се заклеха да бъдат заедно в живот и смърт. Медальонът, който й връчи, бе издялан от нефрит лично от Таан и бе обкован със злато, за да отива на косата й. Дарът на Сарене не бе толкова екстравагантен, но също му отиваше. Тежък черен камък, полиран като метал, който контрастираше със сребристата му кожа.