Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Ще се видим на срещата на Управителния съвет през януари, ако тя заеме мястото ти във вестника.
– Знам.
– Предай ѝ, че не възнамерявам да обсъждам случилото се през шейсетте години с никой друг освен с Ерика Бергер.
– Знам. И Хариет го знае. Ти си морален човек.
– Предай ѝ още, че всичко, което прави отсега нататък, ще попадне във вестника, ако не внимава. Концернът „Вангер“ няма да се отърве от зоркото ни око.
– Ще я предупредя.
Микаел напусна дома на Хенрик Вангер, когато старецът неусетно задряма. Той събра багажа си в две чанти. Заключи вратата на къщата за гости за последен път, след което се поколеба за миг, но накрая се отби до Сесилия Вангер и почука. Нямаше я вкъщи. Микаел извади бележника си, откъсна една страница и драсна няколко реда. „Прости ми. Желая ти всичко най-хубаво.“ Пусна бележката заедно с една визитка в пощенската ѝ кутия. Къщата на Мартин Вангер бе пуста. На кухненския прозорец светеше коледен свещник с електрически лампички.
Той се качи на вечерния влак за Стокхолм.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ ИЗОЛИРА от света през дните между Коледа и Нова година. Не вдигаше телефона и не сядаше пред компютъра. Отдели два дни, за да изпере дрехите си и да изчисти и подреди апартамента си. Събра на купчини трупаните в продължение на година картонени кутии от пица и ги изхвърли. Изнесе общо шест черни торби за смет и около двайсетина хартиени торбички, пълни с вестници. Изглежда бе решила да сложи ново начало. Възнамеряваше да си купи нов апартамент, когато открие нещо подходящо, но дотогава старият ѝ дом щеше да блести от чистота както никога досега.
След това се строполи върху дивана като парализирана и се замисли. Никога през живота си не бе изпитвала подобна жажда. Искаше ѝ се Микаел Блумквист да позвъни на вратата ѝ… И какво? Да я прегърне и да я вдигне на ръце? Да я завлече в спалнята, изпълнен със страст, и да смъкне дрехите ѝ? Не, всъщност искаше единствено да е до нея. Искаше да го чуе да казва, че я обича заради самата нея. Че в целия свят и в живота му няма по-специална жена от нея. Искаше да получи от него обич, а не само приятелство… „На път съм да си загубя ума“, помисли си тя.
Не ѝ достигаше вяра в себе си. Светът на Микаел Блумквист бе населен от хора с уважавани професии и подреден живот, истински възрастни. Познатите му извършваха определени дейности, имаха телевизионни изяви и влизаха в заглавията. „За какво съм ти аз?“ Най-огромният страх на Лисбет Саландер, толкова силен и мрачен, че напомняше фобия, бе, че хората щяха да се присмиват на чувствата ѝ. Изведнъж ѝ се стори, че цялото ѝ самочувствие, изградено с толкова усилия, се срина.
Тогава взе решение. Отне ѝ няколко часа да събере нужната смелост, но тя трябваше да го види и да му каже как се чувства.
Всичко друго бе непоносимо.
Трябваше да измисли повод, който да я отведе до вратата му. Не му бе подарила нищо за Коледа, но знаеше какво точно да му купи. В един малък магазин за ненужни вещи бе видяла серия рекламни ламаринени табели от петдесетте години с релефни фигури. На една от тях бе изобразен Елвис Пресли с китара на бедрото. До устата му имаше балонче със следния текст: „Heartbreak Hotel“. Тя нямаше никакво чувство за вътрешен дизайн, но веднага разбра, че тази табела подхожда чудесно на къщата в Сандхамн. Струваше седемстотин и осемдесет крони, а тя се спазари за седемстотин заради принципа. Помоли да ѝ я опаковат, взе я под мишница и тръгна пеша към апартамента на Микаел на улица „Белмансгатан“.
Докато вървеше по улица „Хорнсгатан“, хвърли поглед на кафене „Кафебар“ и съзря Микаел Блумквист да излиза отвътре с Ерика Бергер, която вървеше зад него. Той каза нещо, Ерика се разсмя, прегърна го през кръста и го целуна по бузата. Изчезнаха по улица „Бреншупкаготан“ в посока към „Белмансгатан“. Езикът на телата им не оставяше място за съмнение – намеренията им бяха напълно ясни.
Болката бе толкова силна и ненавистна, че Лисбет Саландер застина на място; бе неспособна да се движи. Една част от нея искаше да ги настигне. Искаше да вземе ламаринената табела и да използва острия ръб, за да разсече главата на Ерика Бергер. Мислите се щураха в главата ѝ, но тя не направи нищо. „Анализ на последствията.“ Накрая се успокои.
– Саландер, ти си пълен идиот – каза си тя на глас.
Обърна се и се прибра в току-що почистения си апартамент. Докато вървеше през квартал „Цинкендам“, заваля сняг. Тя хвърли Елвис в един контейнер за смет.
[1] Южен мирт или Leptospermum scoparium – растение от семейство миртови. Среща се като храст, висок 30 сантиметра, или дърво с височина 10 метра. Има зелени или бронзовочервени листа, които завършват с тесен бодлив връх. Цветовете са бели, розови и червени. – Б. пр.