Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
Томи погледна широкия булевард, засенчен от короните на старите дървета от двете страни. Щеше да му бъде сто пъти по-лесно, ако ставаше дума за друг човек.
– Всъщност как стигна до тази информация? – поинтересува се той. – Кой те насочи към Марко?
– Един от полицаите в Ниъринг играе билярд с Канту всеки вторник вечер.
На Томи това не му хареса.
– Надявам се да са говорили тихо. Не искам половината ченгета в Ниъринг да разпитват всеки срещнат за улики срещу Ръсти Сабич.
Бранд обеща да пипа деликатно. Единственото, което успокояваше Томи засега, бе, че скандалът още не беше изтекъл в медиите. Той попита Бранд какво смята да прави.
– Мисля, че е време да поискаме информацията за банковите преводи и телефонните му разговори – отговори по-младият прокурор. – Да видим дали наистина има тайнствено момиче и дали още се срещат. Можем да наложим деветдесетдневна забрана за разгласяване на информация. Така Ръсти няма да научи, докато не минат изборите.
Според местната версия на Закона за борба с тероризма прокурорите имат право да изискват документация и да налагат деветдесетдневна забрана за разгласяване на информацията за това. Това обаче беше само блед вариант на практиката, съществуваща във ФБР – те можеха да държат нещата в тайна завинаги, въпреки цялата врява, която вдигаха местните адвокати.
Томи изръмжа и цитира Макиавели, италианец, който е разбирал от тези работи:
– Ако стреляш по краля, по-добре да го убиеш.
Бранд обаче поклати голата си глава:
– Да приемем най-лошото, шефе. Да предположим, че няма престъпление. Ръсти ще се вбеси, може от време на време да ни върти гадни номерца, но няма шанс да подаде жалба. Ще бъде във върховния съд, кариерата му – непокътната и няма да иска да раздухва слуховете, че докато жена му още е била жива, той си е имал любовница. Просто ще те мрази малко повече, отколкото те мрази сега.
– Чудесно.
– Трябва да си вършим работата, шефе. Имаме информация.
– Ненадеждна информация.
– Ненадеждна или не, трябва да я проверим. Да не би да искаш някое ченге от Ниъринг да подшушне на пресата, че са имали улики срещу новия върховен съдия, а ти не си направил нищо, защото не си искал големият лош Ръсти отново да те нашляпа? Това също не е много добър вариант.
Бранд беше прав. Трябваше да си свършат работата. Но беше опасно. Иронията бе, че човек си мисли, че сам управлява живота си. Загребваш с веслото, за да насочиш лодката, но течението те понася в бързеите. Ти само се носиш с вълните и се молиш да не попаднеш на скала или водовъртеж.
Томи изчака да се върнат в прокуратурата, преди да даде на Бранд разрешение да действа.
7.
Ръсти, март-април 2007 г.
Четири дни, след като станахме любовници, с Ана отново се срещаме в хотел „Грешам“. В нейния апартамент не става. Съквартирантът ѝ Стайлс може да се прибере неочаквано. Освен това блокът ѝ в Ийст Банк се намира само на две пресечки от щатския върховен съд, където Нат вече работи по няколко часа седмично.
С няколко тайни имейла се разбрахме, че тя ще плати стаята със своята кредитна карта. Най-важното е да не се набиваме на очи. Седя във фоайето, като се преструвам, че чакам някого. Когато служителят на рецепцията се обръща, Ана ме поглежда. Пъхва ръка под сакото си и докосва гърдите си.
След като месеци наред си гледал една жена само с очите на фантазията, една част от теб все още не може да повярва, че това голо тяло в ръцете ти наистина е тя. Всъщност в известен смисъл не е. Талията ѝ се оказва по-тънка, отколкото съм си я представял, а бедрата – малко по-пълни. Все пак вълнението, че съм надскочил фантазиите си, е огромно, усещането е невероятно, сякаш си се промъкнал между решетките в зоологическата градина и лудуваш с дивите животни. „Най-сетне – мисля си, когато я докосвам. – Най-сетне.“
След това, докато тя подпъхва блузата под полата си, отбелязвам:
– Е, наистина се случи.
Усмивката ѝ е блажена, невинна. Когато се радва на нещо, Ана е толкова стеснителна.
– Ти не искаше, нали? Чувствах, че се колебаеш всеки път, когато влезех в стаята. И се отказваше.
– Не исках. Но сега съм тук.
– Аз обмислям всяко нещо само веднъж – казва тя. – И после решавам. Това е дарба. Преди около три месеца разбрах, че искам да спя с теб.
– Ти си като амазонките. Винаги получаваш мъжа, когото искаш.