Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Това е просто име на една измислица — настоях аз, въпреки че очите ми ми казваха друго. — Всеки знае това.
— Как може да си живяла толкова дълго в нашия свят и да знаеш толкова малко? — настоя Приткин. — Трябва да си виждала и по-странни неща. Израснала си в дом на вампири!
Междувременно сервитьорите бяха преминали коридора и се спряха пред асансьора. Един от тях натисна копчето за повикване с крайчеца на заострената си опашка. Той имаше лице на куче и тяло на прилеп, докато неговият спътник бе покрит със сивкави люспи и се облизваше с две стъпки дълъг език.
— Най-странното нещо при нас във Фили — казах аз на Приткин смаяно, — беше нашият готвач, който бе почти глух от годините слушане на хеви метъл. Но той беше човек. Добре де — поправих се аз след малко — по онова време Тони обеща на важен посетител фетучини, но готвачът по някакъв начин чул бекон, маруля и домат… Както и да е, те не трябва ли да украсяват някъде катедрала?
— Създанията от средновековните катедрали не са гаргойли; те са гротески — отвърна той педантично, докато ние следвахме пътя на количката.
— Спри! Ти знаеш какво имам предвид! Защо те са тук?
— Нелегални съюзници — каза той кратко. — Евтина работна ръка.
Аз се втренчих в него подозрително, но ако магът имаше някакво чувство за хумор, все още не бях видяла някакъв знак от него.
— Съюзници? От къде?
— От Феерия — отвърна той със стържещ глас, който се появяваше, когато беше ядосан. А това беше през по-голямата част от времето или поне докато беше около мен. — Те идват в нашия свят от векове. Но наскоро броят им се увеличи доста, защото Светлите феи направиха нещата по-трудни за Тъмните, към които се отнасят съществата, които наричаме гаргойли. Маговете, които се занимават с делата на феите, се оплакваха от броя неоторизирани новопристигнали, които се появиха като резултат.
— И така те дойдоха тук и сега са сервитьори?
Асансьорът дойде и гаргойлите избутаха тяхната отрупана количка в него, като игнорираха разтакаващите се хора.
— Обикновено те били наемани като пазачи на храмове в древния свят и на магически постройки в по-късните векове. Но предимствата на защитните магии намалило нуждата от тях. За разлика от Светлите феи те не могат да минат за хора, така че техният достъп е ограничен. — Той се намръщи. — Техният легален достъп — поправи се той.
— След като се мотаят тук, тогава предполагам, че те някак си се сливат с околните — казах аз, но Приткин не ме слушаше. Той се бе навел и претърсваше ъгъла толкова внимателно, сякаш очакваше да открие армия от другата страна.
— Стой тук — заповяда той. — Отивам да проверя района. След като се върна, ще трябва да си поговорим, както обеща или следващата ни среща няма да е толкова приятна.
— Приятна? Каква странна дефиниция имаш за тази дума… — аз спрях, защото той беше изчезнал, разтваряйки се зад ъгъла и в сенките подобно на герой във видео игра. Явно този тип беше смахнат, но му бях обещала да го изслушам. И ако имаше някакъв шанс да сключа сделка, чрез която да разкарам него и Кръга му от преследването ми, аз го исках.
Тъй като не смятах, че връщането ми в кухнята е добра идея, останах да си вися в коридора. Доспехите бяха украсени с грозни гоблени, като най-близкият изобразяваше Циклоп, който си проправяше път, изяждайки хората на една човешка армия — във всяка една ръка държеше войник, а от устата му стърчеше кървава ръка. Реших да се концентрирам върху доспехите.
Това се оказа по-забавно, отколкото очаквах. Всеки един комплект стоеше върху индивидуална дървена платформа с месингова табелка, върху всяка от които имаше латинско описание. Докато растях, трябваше да уча латински благодарение на схващането на моята гувернантка за подходящо обучение, но единственият път, когато го бях използвала извън училище, беше, когато Лаура, един приятелски дух, и аз се забавлявахме, като измисляхме латински девизи за Тони. Нейният любим беше Nunquam reliquiae redire: carpe omniem impremis (Никога не се връщай за секунди: вземи всичко още първия път). Аз предпочитах Mundus vult decipi (На всяка минута се ражда по един духач), но ние се спряхме на Revelare pecunia! (Покажи ми парите!), защото подхождаше по-добре на щита. Бях позабравила латинския, но не ми отне много време да открия това, подобно на нашите усилия, че описанията в Данте не бяха толкова сериозни, колкото изглеждаха.