Чуждо тяло [bg]

— Защо си мислите, че за два часа ще си променя мнението? — попита ядосано тя.

— От администрацията ми заявиха ясно, че според тях така ще е най-добре за всички, а най-вече за тялото на баба ви.

— Е, съжалявам, но промяна няма, особено след като бях толкова заета, че въобще не съм мислила по въпроса. Освен това не ми харесва усещането, че се опитвате да ме притискате. Ще реша, когато мога.

— Изобщо не се опитваме да ви притискаме. Просто изказваме предположение, което ще е най-добро за всички.

— За мен не е. Надявам се, че ви е ясно, защото ако при пристигането ми се окаже, че тялото на баба ми е пипано без мое разрешение, ще се разрази голям скандал. Говоря сериозно, защото не мога да повярвам, че вашите закони са много по-различни от нашите, що се отнася до подобни ситуации.

— Със сигурност няма да направим нищо, преди да бъде одобрено от вас.

— Добре — отвърна Дженифър, вземайки се в ръце, донякъде изненадана от буйната си реакция. Разбираше напълно, че е разкъсвана между емоциите си, че обвинява болницата и дори Мария за случилото се. Не само тъгуваше за баба си, а беше и ядосана. Не беше честно, че Мария е решила да запази в тайна от нея пътуването си до Индия и решението за операцията, която в края на краищата я беше убила.

Дженифър се замисли. Щяха да са необходими много време и усилия, за да разреши психологическите си проблеми. А сега трябваше да побърза, ако искаше да хване самолета. С тази мисъл в главата тя се втурна през въртящите се врати и се запъти към спешното отделение.

Както винаги, в приемната му цареше хаос. Дженифър търсеше д-р Нийл Маккългън, който за нула време се беше издигнал от специализант последна година до помощник-директор по съставянето на програмите в спешно отделение. Дженифър се беше запознала с него в първи курс, когато той бе все още най-обикновен специализант. Като човек, различен от тези по Източното крайбрежие, тя го намираше за изключително интересен. Нийл беше типичният южен калифорниец тип „сърфист“, само че му липсваше русата коса, която в неговия случай беше неопределено кестенява. Онова, което тя намираше за особено привлекателно, бе откритото му приятелско държание, което рязко контрастираше с това, че беше работохолик и перфекционист с почти фотографска памет. Когато за пръв път се запозна с него, не можеше да повярва, че е избрал една толкова напрегната, изключително ангажираща специалност като спешната медицина.

Дженифър беше наясно, че не може да се мери с уменията му в социалното общуване, но споделяше любопитството му към науката и познанието като цяло и го смяташе за ценен източник на всякаква информация. За около година Нийл се превърна в първия мъж, с когото наистина можеше да разговаря, и то не само за медицина. В резултат на това те се сприятелиха. Всъщност Нийл беше първото й истинско гадже. Макар да смяташе, че е имала доста гаджета, след като го срещна си даде сметка, че съвсем не е било така. Нийл беше първият човек, с когото беше готова да сподели и най-съкровените си тайни.