Угасване [bg]

Зелената тетрадка

26 януари 2006

09:25

Господин Уанг спира Джейни след втория час:

— Имаш ли минутка, Джейни?

— Да — отвръща Джейни.

Господин Уанг носи поло на Ралф Лорен.

Стаята се опразва.

— Исках да те поздравя за работата ти дотук. Изглежда, доста добре разбираш психологията. Последното ти есе беше брилянтно.

Джейни се усмихва с широка усмивка.

— Благодаря!

— Мислила ли си за кариера в тая област?

— Ами… да, минавало ми е през ума. Но още не съм съвсем сигурна какво ще правя в колежа.

— Значи все пак имаш планове за колеж? — В гласа му се долавя скептицизъм. — Може би държавният „Франклин“?

Джейни примигва, смутена от снобизма му.

Чувства се бедна.

Сякаш това, че живее в непривлекателната част на града, задължително означава, че от нея трябва да се очаква по-малко.

— Ами, бих отишла, що не — казва, опитвайки се да звучи невинно, — ако синът ми, Ърл-младши, ни ми са пречкаше у краката, значи, а и старата, разби’ш ли, вече не можи по цял ден да си седи сама у караваната. Ама първо тря’а да намера Ърл-старши, че да ми пусни малко кеш, сеш’ се?

Господин Уанг я гледа втрещено.

Тя се обръща и си тръгва с биенето на звънеца, но закъснява за часа по химия.

— Съжалявам — безшумно движи устни към господин Дърбин, докато се настанява на лабораторната си маса в дъното на кабинета. Другите вече работят. Джейни преписва уравненията от дъската. Още се изненадва колко добре вижда.

С приведена над масата глава написва набързо цифрите на лист от тетрадка, изчислява формулата, прави двойна проверка. Господин Дърбин обикаля стаята, дава съвети и се шегува от време на време с учениците, както обикновено. Джейни се смее заедно с останалите.

И час по час, вдига поглед, за да види къде е, наблюдава езика на тялото му, докато контактува с учениците. От малкия им инцидент насам не е извършил или казал нищо неуместно и тя започва да се съмнява в преценката си. Случило ли се е наистина? Или се е чувствала толкова гадно, че си го е въобразила?

Господин Дърбин наистина е страхотен учител.

И тогава той се приближава до нейната маса да провери работата й.

— Днес изглеждаме добре, Ханаган — казва с приглушен глас. И погледът му определено не е насочен към сместа, която весело бълбука над пламъчето.

А в деколтето й, докато тя се навежда.

След края на часа я пресреща пред вратата.

— Бележка имаш ли?

Джейни се сепва.

— Какво?

— Бележка?

— За какво?

— Закъсня.

Джейни се плесва по челото.

— О! Ами… Не, нямам, но господин Уанг ме задържа миналото междучасие. Той ще потвърди.