Братя по оръжие [bg]

— Подозирам, че това вече е изгубена кауза — отвърна Майлс, докато закопчаваше предпазния си колан. Ели зае пилотската седалка. Малката совалка плавно се отдели от флагманския кораб и започна да се спуска към планетата.

Майлс мрачно се замисли за вероятния прием, който щяха да му окажат в посолството. Най-малкото, което можеше да очаква, бе да го поставят под домашен арест в стаята му. А на Земята беше настъпила топла лятна вечер и до него седеше прелестна жена. Бе едва — той си погледна часовника — 23:00. Нощта тъкмо започваше. Животът в Лондон никога не спираше. Кой знае защо, настроението му се подобри.

Ала какво можеха да направят? Алкохолът беше изключен — Бог знаеше какво щеше да се случи, ако прибавеше дори само една капчица към изпитите до този момент лекарства. С неговата специфична физиология, това със сигурност нямаше да подобри координацията му. Да идат на представление? Така щяха за дълго да останат на едно място — лоша идея от гледна точка на безопасността му. Трябваше да измисли нещо, което да ги държи в постоянно движение.

По дяволите сетаганданците! Проклет да бъде, ако се превърнеше в заложник на страха си. Адмирал Нейсмит щеше да си позволи едно последно удоволствие преди да го натикат в стаята му. Под тях заблестяха светлините на космодрума, протегнаха се нагоре и ги притеглиха към себе си. Докато влизаха във взетия под наем хангар (140 галактически федерала на ден), където ги очакваше часовият от „Дендарии“, Майлс предложи:

— Ели, хайде да идем… хайде да идем да погледаме витрините.

И ето че се озоваха в лъскав покрит базар. На богатите клиенти се предлагаха не само земянитски, но и галактически стоки. Клиентите също бяха облечени по последна дума на модата. Тази година се носеха пера, изкуствена коприна и кожа — възраждане на примитивните материи от миналото. А Земята имаше толкова много минало за възраждане! Особено привличе погледа му млада жена в… в ацтекско-викингски костюм, предположи Майлс, хванала под ръка млад мъж с боти от XXIV век. Навярно, в края на краищата, баретата на „Дендарии“ нямаше да изглежда прекалено архаична.

Ели, тъжно отбеляза той, не се наслаждаваше на разходката. Вниманието й към минувачите бе свързано повече с търсене на скрити оръжия и внезапни движения. Но накрая заинтригувана спря пред магазин с дискретен надпис „КУЛТИВИРАНИ КОЖИ: КЛОН НА ГАЛАКТЕК БАЙОИНДЖИНИЪРИНГ“. Майлс я въведе вътре.

Просторното помещение беше пропорционално на цените. Палта от лисици, килими от бели тигри, якета от изчезнали леопарди, лъскави мънистени чанти, обувки и колани от змийска кожа, черно-бели жилетки от кожа на макак — по монтиран на стената холовидеомонитор течеше постоянна програма, обясняваща, че кожата не е от убити животни, а е култивирана в експерименталните цистерни на „ГалакТек Р & Д“. Предлагали се деветнайсет изчезнали вида в естествени цветове. За следващия сезон се предвиждали дълги палта от носорог и бяла лисица в пастелни тонове. Ели зарови ръце в гънките на нещо, което приличаше на експлодирала персийска котка.