С единия крак в гроба [bg]

— Останалата част от отряда в готовност ли е?

Това бе най-неорганизираната операция, касаеща потенциален убиец, която някога бяхме предприемали. Момчетата дори не бяха добре екипирани. Навярно бяха решили, че е фалшива тревога, защото обадилият се в полицията звучал като пиян. Нямаше да е първата фалшива тревога, която получавахме. Нито петдесетата.

— Querida, нека просто да влезем вътре и да проверим какво става — нетърпеливо рече Хуан. — Ако всичко е наред, аз черпя.

Дадено. Без повече възражения си облякох палтото и заедно се отправихме към входа. Майската вечер не бе студена, но тренчкотът скриваше оръжията ми. Момчетата, както винаги, ме оставиха да вляза първа и още щом прекрачих прага, осъзнах, че влизам в капан.

— Изненада! — изкрещя Дениз.

Думата бе повторена от неколцина от екипа ми, както и от две дузини мъже, очевидно служители в мъжкия стриптийз клуб.

Замигах глуповато.

— Рожденият ми ден бе миналата седмица.

Дениз се разсмя.

— Знам, Кат! Затова и партито е изненада. Можеш да благодариш на Тейт, той планира фалшивата тревога, за да те докара тук.

Бях смаяна.

— Ноа тук ли е?

Дениз изсумтя.

— В стриптийз клуб? Не. Можеш да се обзаложиш, че и майка ти не съм поканила!

Самата мисъл за майка ми в мъжки стриптийз клуб ме накара да се засмея. Та тя щеше да избяга навън пищейки.

Тейт дойде до мен и леко ме целуна по бузата.

— Честит рожден ден, Кат — рече тихо.

Прегърнах го. Едва сега осъзнах колко ме бе разстроило неотдавнашното ни отчуждаване.

Двамата с Хуан бяха като братята, които никога не бях имала.

Хуан ме прегърна откъм гърба.

— Дениз ме нае да съм твоето жиголо тази мощ. Кажи колко оргазма искаш и обещавам, че поръчката ти ще бъде изпълнена. Querida, ще дам съвсем ново определение на израза „подложена на сексуален тормоз в службата“. Ммм, дупето ти е кръгло като… ооох!

Тейт го сръга в ребрата и прекъсна излиянията му. Аз завъртях очи.

— Все още съм въоръжена, Хуан. А и ти все още не си излежал присъдата за кражба на коли. Не е зле да си спомниш този факт. — После се огледах и забелязах друго познато лице. — Нима това е Дон? Как го накарахте да дойде в подобно заведение?

Дон се приближи, изглеждайки толкова доволен, колкото и майка ми щеше да бъде, ако беше тук.

— Честит рожден ден на патерици, Кат — поздрави ме той и ми се усмихна недоволно. — Радваш ли се, че Хуан избра мястото, а не аз? Щяхме да пием лате и да похапваме ордьоври, вместо да се наливаме с алкохол и да гледаме мъже в прашки. Някой вече донесе ли ти джин?

— Заповядай — изчурулика Дениз и ми връчи висока чаша. Усмихна се на Дон. — Ти сигурно си шефът й. Изглеждаш, както си те представях.