На ръба на гроба [bg]

Глава 6

Дон пристигна в дома на майка ми заедно с целия екип за по-малко от петнайсет минути, след като му позвъних. Сигурно бяха нарушили всички правила на уличното движение, но едва ли някой полицай би се осмелил да му напише акт за превишена скорост.

Боунс и Анет оковаха Макс в капсулата. Дон щеше да го отведе… поне засега. Боунс заяви, че по-късно ще изпрати някой да вземе пленника, и тонът, с който го каза, ме накара да се зарадвам, че чичо ми не възрази. Всъщност не мислех, че Дон ще иска да задържи задълго Макс при себе си. Погледът, който си размениха двамата братя, докато оковаваха Макс в капсулата, бе толкова красноречив, че Дон отмести очи още преди вампирът да започне да го проклина.

Трябваше да ми се влее повече от литър кръв, за да се възстанови загубената. Кръвта на Боунс бе излекувала множеството ми рани, но пулсът ми бе опасно слаб.

— Бях на крачка от смъртта — казах му с колеблива усмивка, след като приключи кръвопреливането.

Седяхме в колата му, а той се опитваше да изтрие, доколкото може, кръвта по мен с една хавлиена кърпа. Трябваше да тръгваме. Боунс не искаше да се задържаме тук повече от необходимото, тъй като не бяхме сигурни на кого Макс и Калибос бяха разказали за своя план.

Очите ми срещнаха бездънния поглед на Боунс.

— Щях да те върна по един или друг начин, Котенце. Било като вампир или като гул, дори и след това да ме намразеше.

— Не и ако Макс бе осъществил намерението си — промърморих аз. — Той щеше да ме нареже на парчета.

Боунс изсъска, така че косъмчетата на тила ми настръхнаха. После бързо се овладя.

— Ще запомня това — каза, като натърти на всяка дума.

Бях преизпълнена с емоции: облекчение, закъснял страх, гняв, радост, желание да сграбча Боунс в прегръдките си и да му кажа колко съм щастлива, че го виждам отново. Но сега не беше моментът да се размеквам, така че потиснах тези чувства. Трябва да се стегнеш, Кат! Не си губи ума, има много работа за вършене.

Майка ми беше на задната седалка. Тя отказа да отиде в базата, въпреки че щеше да бъде много за кратко. Дон преместваше всички оттам. Щом Макс бе открил дома на майка ми, беше близко до ума, че е знаел къде се намира и базата. Чичо ми допускаше, че той е казал и на други вампири за нея. Нашият екип беше убил доста от тях, така че някой можеше да реши да пи посети.

Затова сега майка ми тръгваше с мен и Боунс, а Дон щеше да й намери ново жилище, където да се настани по-късно, след като приключеше с преместването на целия екип.

— Съжалявам, Катрин — измънка тя, като не смееше да ме погледне в очите. — Аз не исках да ти се обадя. Чух се да казвам думите, но не можех да се спра.

Въздъхнах.

— Ти не си виновна. Макс е използвал способността си за внушение. Казала си това, което ти е внушил да кажеш.

— Използвал е демонична сила — прошепна тя.

— Не — решително възрази Боунс. — Макс ти е казал, че всички вампири са демони, нали? След всичко, което се случи, смяташ ли, че е способен да говори истината?