Боговете на войната [bg]

Табик забеляза промяната в настроението му, вдигна котлето от края на огнището и каза.

— Мислиш за бунтовете, нали? Да, тежки дни бяха. Имахме късмет, че оцеляхме. Май така и не ти благодарих, че ни помогна.

— Благодари ми — отвърна Брут.

— Сядай, момче, и опитай това тука. Някога беше зимната ми напитка, но добре затопля и през летните вечери. — Табик наля вино в една метална чаша и я уви в кърпа, преди да му я подаде.

Брут внимателно я взе и вдъхна аромата.

— Какво слагаш?

Табик сви рамене.

— Разни билки от пазара. За да съм честен, зависи какво мога да намеря. Суша ги. Александрия казва, че всяка година имало различен вкус.

Брут кимна — разбираше накъде клони възрастният мъж — и каза:

— Видях я.

— И аз така си помислих. Съпругът й дойде да я прибере точно преди да те видя — отвърна Табик. — Добър мъж.

Брут почти се усмихна на видимото притеснение на бижутера.

— Не съм се върнал, за да отварям стари рани. Единственото, което искам, е да стигна възможно най-далече оттук. Няма да я притеснявам.

Табик — макар да не беше изглеждал напрегнат — явно се отпусна. Седяха в спокойно мълчание. Брут отпи глътка и се намръщи.

— Горчи. И киселее.

Табик сви рамене.

— Че кой хаби добро вино, като го грее? Обаче е силно, ще видиш.

И наистина — горчивата топлина малко отпусна напрежението в гърдите му. За момент Брут се поколеба. Не искаше да освободи дори частица от насъбралия се в него гняв. Яростта беше нещо, на чийто прилив винаги се наслаждаваше. Тя му носеше някакво освобождаване от отговорност и да я усеща как го напуска беше като да се изправи лице в лице със самосъжалението. Въздъхна и подаде чашата на Табик да я напълни отново.

— Не ми приличаш на човек, който току-що се е прибрал у дома — отбеляза старият мъж.

Брут го погледна и се напрегна.

— И какво от това?

Табик изсърба чашата си, после се оригна в шепа; обмисляше как да продължи.

— Последния път ми хрумна, че не приличаш на човек, който се оплита в проблеми. Какво се е променило?

— А хрумвало ли ти е, че може да не искам да говоря за това? — изръмжа Брут.

Табик отново сви рамене.

— Ако искаш, можеш да си допиеш питието и да си тръгнеш. Това няма да промени нищо. Винаги ще си добре дошъл тук.

Обърна гръб на Брут, свали котлето и пак напълни чашите.

— Според мен си е добро — отбеляза Табик. — И е силничко.

— Съжаляваш ли за нещо, старче? — попита Брут.

— Знаех си, че нещо те тревожи — изсумтя Табик. — Ако можех да върна времето, сигурно щях да променя някои неща. Може би щях да съм по-добър съпруг. Откакто се откъснеш от гръдта на майка си, винаги има неща, които ти се иска да не си правил, но пък открих, че това не е чак толкова зле. Малко вина е накарала доста хора да живеят по-добре, отколкото биха живели иначе — опитват се да изравнят блюдата на везните, преди да пресекат реката.