Марсианецът [bg]

— Точно затова ми трябват снимки — обясни Венкат. — Няколко снимки на района, не кой знае какво. А от тях ще научим много.

— Какво например? Мислиш, че ще рискуваме да пратим хора на Марс, без да сме сигурни, че всичко функционира идеално?

— Не е нужно да е идеално — побърза да възрази Венкат. — Каквото е повредено, ще го заменим. Единственото, което наистина трябва да работи, е МИА. А ние така или иначе ще пратим нов излитащ апарат.

— И по снимките ще разберем какво е повредено? Едва ли.

— Това ще е само първата стъпка. Екипажът се евакуира, защото имаше риск вятърът да повреди МИА. Подслонът е конструиран да издържи и при по-лошо време. Нищо чудно изобщо да не е пострадал. А това ще се види на снимките. Ако платнището се е пробило, въздухът е излетял и Подслонът се е сринал. Ако обаче още стои, тогава няма причина да смятаме, че апаратурата вътре е пострадала по какъвто и да било начин. Колкото до марсоходите, те са тежки и здрави. Могат да издържат всяка пясъчна буря. Нека просто погледна каква е ситуацията на Марс, Теди, само това искам.

Теди сведе очи.

— Не си единственият, който иска сателитно време. Предстоят снабдителните мисии за „Арес 4“. Трябва да се концентрираме върху кратера Скиапарели.

— Не разбирам, Теди. Какъв е проблемът? — не се отказа Венкат. — Имаме шанс да пратим допълнителна мисия. Дванайсет наши сателита обикалят около Марс, сигурен съм, че можеш да ми заделиш един-два за няколко часа. Ще ти дам прозорците за всеки от сателитите — кога ще са на подходящото място и ъгъл за снимки на „Арес 3“…

— Не става въпрос за сателитното време, Венк — прекъсна го Теди.

Венкат замръзна.

— Тогава… но… какво…

Теди сведе отново поглед.

— Дейността ни е публична. При нас няма секретна или тайна информация.

— И?

— Всички снимки, които направим, стават публично достояние на мига.

— Е, и?

— Тялото на Марк Уотни вероятно е на двайсетина метра от Подслона. Може да е полузаровено в пясъка, но пак ще се вижда ясно, с антена в гърдите при това. Направим ли снимки, всички ще го видят.

Венкат го зяпна. Първо невярващо, после гневно.

— Ти затова ли вече два месеца ме мотаеш със сателитното време?

— Венк, стига…

— Сериозно, Теди? Страх те е от проблем с имиджа?

— Знаеш, че медиите полудяха по смъртта на Уотни. Едва сега шумът започва да затихва — отвърна с равен глас директорът. — Вече два месеца ни засипват с критики. Днешната заупокойна служба ще позволи на хората да сложат точка, а на медиите — да захапят някоя друга история. А ти искаш отново да цъфнем на първите страници.

— И какво да направим? Той няма да се разложи. Ще си лежи там вечно.

— Няма да е вечно — възрази Теди. — След година пясъкът ще го е покрил.

— Една година? — възкликна Венкат и скочи. — Това е нелепо. Не можем да чакаме година за снимките.