Моят чичо Осуалд [bg]

Осемдесет и шест хиляди франка! Това правеше четири хиляди и триста английски лири! Невероятно! По онова време човек можеше да си купи прилична къща с такава сума пари, и карета, и чифт коне към нея, а даже и един от зашеметяващите последни модели спортни лимузини!

Този път за вечеря мадам Боавен сервира задушена говежда опашка, която не беше чак толкова лоша, само дето беше много рядка и караше мосю Б. да смуче, сърба и мляска по най-противен начин. В един момент той просто вдигна чинията си и изля бульона в устата си, заедно с няколко морковчета и едно голямо парче лук.

— Жена ми каза, че днес сте имали много странни посетители — обърна се към мене той. Лицето му беше наплескано с гъста кафява течност, а от мустаците му висяха тънки нишчици месо. — Кои бяха тия хора?

— Приятели на английския посланик — отвърнах аз. — В момента работя нещо за сър Чарлс Мейкпийс.

— Няма да ви позволя да превръщате къщата ми в пазарище — изломоти мосю Б. с уста, пълна с говежда лой. — Веднага трябва да прекратите тези дейности.

— Не се притеснявайте — отвърнах аз. — Утре ще си намеря нова квартира.

— Какво?! Да не искате да ми кажете, че напускате? — извика той.

— Да, страхувам се, че се налага. Но вие спокойно можете да задържите парите, които баща ми ви е предплатил.

Около семейната трапеза настана малка суматоха, за която най-много допринасяше мадмоазел Никол, но аз бях непоклатим. На следващия ден излязох и си намерих един огромен апартамент на приземен етаж с три просторни стаи и кухня. Намираше се на Авеню Жена. Събрах целия си багаж и го натоварих на една карета. Мадам Боавен ме изпрати на вратата.