Игри за милиарди [bg]

— Стига вече. И фирма от идиоти ще извади полимера на пазара до месец. Знаеш го, знам го и аз. Продуктът ще се продава сам. Пак казвам — двайсет процента. Чуваш ли ме, Том?

— Слушай, Джак, поставяш ме в безизходица. Ако зависеше от мен… по дяволите, щеше получиш каквото искаш. Цели двайсет процента.

— Но…?

— За съжаление бордът не смята, че приносът ти струва толкова много.

— Значи започваме да играем на доброто ченге и лошото ченге. Няма да мине, Том.

— Слушай, това е…

— Не. Ти слушай. Приносът ми струва толкова, колкото аз кажа, че струва. Ще спечеля за някоя друга фирма планина пари, а вие ще стоите отстрани и ще гледате.

— Добре, добре.

— Кое е добре?

— Дай ми време да поговоря с тях.

— Хубаво. Обади ми се утре в десет в офиса. Ако бордът ти не е съгласен с предложението ми, не си прави труда.

— За бога, Джак. Минава осем. Имаме дванайсет членове на борда, предимно възрастни мъже. Имат нужда от сън.

— Защо мислиш, че те ме интересуват? За това им плащате. След десет няма да разговарям с теб.

Белуедър и Уолтърс изслушаха записа с нарастващ ужас. По всичко личеше, че Уайли има много оферти — беше изправил една срещу друга поне четири фирми и се забавляваше. Война на наддаване, и то доста брутална. А Джак, който държеше всички козове, очевидно риташе участниците по капачките на коленете.

— Защо не ни се обади? — изпъшка Уолтърс.

Миналата седмица беше кошмарна. Настроението му се менеше от отчаяние до гняв, с превес на второто. Фучеше из офиса и се заяждаше с всеки, който му се изпречеше пред очите. Уволни една секретарка, разкрещя се на шефа на отдела по изкупуванията и счупи два телефона, след като ги запрати в стената.

Което не му помогнала се почувства дори малко по-добре.

— Успокой се, Мич. Ще се обади — увери го мъдрецът Белуедър. В края на краищата той не беше на топа на устата и можеше да си позволи да бъде спокоен и невъзмутим.

— Какво чака?

— Ти как би постъпил на негово място?

— Не знам. Предполагам, че ще искам да сложа в джоба си най-добрата оферта.

— Ето това е отговорът, който търсиш.

Уолтърс разхлаби вратовръзката си и се отпусна на стола.

— Умно момче е.

— Това вече го знаем.

— Да, но не е приятно да го видиш в действие.

Белуедър прекоси кабинета и се облегна небрежно на старото си бюро с формата на самолетоносач, сега заето от доста големия задник на Уолтърс.

— Дай му още два дни — каза уверено той.

— И после?

— После ние ще го накараме да се обади. Ще наредим на приятелите си от охранителната фирма да се задействат и да запалят огъня. Какво е този път?

— Два килограма и половина марихуана в гаража му.

— Чудесно.

— Питахме се дали да приложим схемата с наркотика или с детското порно. Решихме да е наркотикът. Повече подхожда на профила му, струва ми се.

Белуедър се ухили одобрително.