Един ден, един живот
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Един ден, един живот». Краткое содержание книги:
Пета глава
Въпреки жегата прекарах останалата част от следобеда, плевейки бурени, после се изкъпах и се запътих към бакалницата. Нали беше събота — моят кулинарен ден — бях решил да изпробвам нова рецепта, с която много щяха да вървят фетучини и зеленчуци. Знаех, че храната ще бъде достатъчна за двама ни, но в последния момент реших да направя предястие и салата „Цезар“.
В пет часа вече бях в кухнята, а в пет и половина предястията бяха почти готови. Приготвях гъби, пълнени с наденичка и сирене крема, и ги сложих да се претоплят във фурната заедно с хляба, който купих от пекарната. Тъкмо приключвах със слагането на масата и отварях бутилка мерло, когато чух Джейн да влиза.
— Ехо? — провикна се тя.
— В трапезарията съм — отговорих.
Когато се показа, се смаях от лъчезарния й вид. Моята оредяла коса е доста прошарена, но нейната все още е тъмна и гъста като в деня, в който се оженихме. Беше пъхнала зад ухото си няколко кичура, а на шията й висеше малката диамантена висулка, която й бях подарил през първите години от сватбата ни. Колкото и отнесен в други неща да съм бил през годините на брака ни, честно мога да заявя, че красотата й така и не спря да ме удивлява.
— О! — възкликна тя. — Тук ухае прекрасно. Какво ще вечеряме?
— Телешко с марсала — оповестих и се пресегнах да й налея чаша вино. Прекосих стаята и й го подадох. Взрях се в лицето й и установих, че безпокойството от предишната вечер е заменено от въодушевление, каквото не бях виждал у нея от доста време. Явно на двете с Ана им беше потръгнало и аз си отдъхнах, макар да не си бях дал сметка, че съм притаил дъх.
— Направо няма да повярваш какво се случи днес — възкликна Джейн. — Няма да повярваш!
Отпи глътка вино и стисна ръката ми за равновесие, докато събуваше първо едната, после другата си обувка. Усещах топлината от допира й и след като ме пусна.
— Какво има? Какво се е случило?
Тя махна ентусиазирано със свободната си ръка.
— Ела в кухнята да ти разкажа — каза. — Умирам от глад. Толкова бяхме заети, че нямахме време да обядваме. Когато си дадохме сметка, че е време да хапнем, повечето ресторанти бяха затворени, а трябваше да отидем на още няколко места, преди Ана да се прибере. Между другото, благодаря ти, че си приготвил вечеря. Съвсем бях забравила, че ти е денят за готвене, и се чудех какво извинение да измисля, за да си поръчаме храна.
Не спираше да говори, докато минаваше през летящата врата и влизаше в кухнята. Следвах я и се любувах на женственото поклащане на бедрата й.
— Както и да е, мисля, че Ана започна да се пали, струва ми се малко по-въодушевена от снощи. — Джейн ме погледна през рамо с блеснали очи. — О, само почакай, няма да повярваш.
Плотовете в кухнята бяха отрупани с приготвени продукти за основното: нарязаното телешко, различни зеленчуци, дъска и нож. Сложих си подплатена ръкавица, за да извадя предястията върху печката.
— Така — казах.
Тя ме изгледа изненадана.
— Вече са готови?
— Точно навреме — свих рамене.
Джейн си взе гъбка и отхапа.
— Та значи взех я тази сутрин… О, това си го бива. — Замълча и заразглежда гъбата. Отново отхапа и завъртя залъчето в уста. — Както и да е, най-напред обсъдихме кой фотограф евентуално да поканим — някой много по-квалифициран от мен. В центъра има доста фотостудиа, но бях сигурна, че няма да успеем да намерим никого в последния момент. Затова снощи си помислих, че може би синът на Клер ще се справи. Посещава курсове по фотография в общинския колеж „Картърет“ и иска да учи там, когато завърши гимназия. Сутринта звъннах на Клер и й казах, че може би ще пазаруваме близо до тях, обаче Ана не беше сигурна, понеже не е виждала снимки на момчето. Другата ми идея беше да покани свой познат от вестника, но пък там се мусели на такива частни ангажименти. С две думи, искаше да проверим фотографските ателиета, да не би случайно някой да се окаже свободен. И направо няма да повярваш какво се случи.
— Разкажи ми.
Джейн лапна поредната гъба, държейки ме в напрежение. Връхчетата на пръстите й бяха лъскави, когато пресегна към следващата гъба.