Невромантик [Neuromancer]

„Мрежата води своето начало от примитивните компютърни игри“, обясняваше дикторският глас, „от ранните графични програми и военните експерименти с пряко включване на мозъка.“ На екрана се водеше война в двумерно пространство, детайлите се губеха зад математически генерирания папратовиден гъсталак, който демонстрираше възможностите на логаритмичните спирали. Синкавостудените военни кадри показваха обгорени пейзажи, експериментални установки с опитни животни, върху чиито глави бяха нахлузени каски, откъдето излизаше плетеница от кабели. В другия си край кабелите бяха свързани към електронните схеми, които служеха за управление на стрелбата в танковете и бойните самолети. „Киберпространството. Една съгласувана халюцинация, която ежедневно се изживява от милиардите законно действащи оператори по целия свят, от децата, чието обучение изисква познаването на математическите концепции… Едно графично представяне на информацията, която се извлича от базите данни на всички компютри в границите на човешката система. Немислимо по своята сложност. Поредица светлинни изображения във виртуалното пространсто на съзнанието, могъщи струпвания и съзвездия от информация. Подобно светлините на един град, които бледнеят…“

— Какво е това? — попита Моли, когато Кейс натисна копчето за превключване на канала.

— Предаване за деца.

Върху екрана се нижеха образи в насечена последователност, докато Кейс не отпусна копчето.

— Изключвай — каза накрая той на Хосаката.

Сряда. Осмият ден откакто се беше събудил в Евтиния хотел до Моли.

— Искаш ли да изляза, Кейс? Може би сам ще ти е по-лесно…

Той поклати глава.

— Не. Остани, не ми пречиш.

Кейс нагласи черната разтегателна лента напряко на челото си, като внимаваше да не размести плоските дерматроди Сендай. Загледа се в кибердека, който лежеше в скута му, но пред очите му изплува витрината на магазина в Нинсей. Там, зад стъклото, хромираният шурикен искреше с отразена неонова светлина. Кейс вдигна поглед. Беше окачил нейния подарък на стената, точно над монитора, забоден с жълто кабърче през дупката в средата.

Затвори очи.

Напипа ръбестото копче за включване.

Мракът зад стиснатите му клепачи се обагри в кърваво червено; откъм пределите на пространството заприиждаха концентрични сребърни пръстени; покрай него изскачаха всевъзможни хипнотични образи, които тутакси отминаваха като на филм, който е монтиран от случайно подбрани кадри. Символи, фигури, лица — размазан, фрагментиран калейдоскоп от визуална информация.

Сега, молеше се Кейс, сега…

Появи се сив диск, сив като небето над Чиба.

Сега…

Дискът започна да се върти, все по-бързо и по-бързо, превърна се в сфера, оцветена в по-бледо сиво. Тя се разширяваше…

Разля се, разцъфна специално заради него — един течен вариант на оригами с неонов блясък, разгъна се неговият извечен дом, неговата родна страна, подобно на тримерна шахматна дъска, която свършваше в безкрая. Прогледна вътрешното му око и Кейс видя стъпаловидната пурпурна пирамида на Централното управление по атомна енергия на Източното крайбрежие, която искреше с огнен блясък отвъд зелените кубове на Американска банка Мицубиши. Още по-нататък в далечината се извисяваха спираловидните форми на военните системи — недостижими за Кейс навеки.

Някъде съвсем другаде Кейс се смееше — насред боядисаното в бяло таванско помещение, докато с далечни пръсти галеше кибердека и докато поток от сълзи на облекчение се стичаше по лицето му.