Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Той се запъна смутено и гласът му замря.
— И какво? — попита го дукът.
Лицето на младежа почервеня.
— Казах ви, на двадесет години съм и целия си живот прекарах с Елоите в онова убежище. А нали Елоите са безполови…
На дука му трябваха няколко секунди да разбере за какво му говори, после се разсмя.
— А, искате жена! — Но му хрумна друга мисъл и той добави: — Или предпочитанията ви са към другия пол?
Младежът се изчерви още по-силно.
— Не. Всичко, от което имам нужда, е една жена. Предполагам, сред вашите поданици има и проститутки.
Дукът потри брадичката си.
— Да, момчето ми, така е. Всъщност в „Господаря Мордред“ те май са прекалено много. Но като наш почитан гост и съюзник заслужавате нещо по-добро от обикновена проститутка.
— О, нима?
Явно бе събудил интереса на младежа.
— Да, струва ми се, че зная идеалната жена за вас. Тя е аристократка. По-точно, принцеса. — Дукът отново гръмко се разсмя.
Глава шеста
— Сериозно ли говорите, господарю? — попита барон Шпанг. — Да дадете дъщеря си на този… на това чудато същество.
— Ама разбира се! — безгрижно отвърна дукът. — Време е да си заслужи прехраната.
Бяха само двамата в приемната на дука. Доста пийналият младеж бе придружен до луксозен апартамент, чийто дотогавашен притежател беше изхвърлен набързо. Баронът крачеше из стаята, имаше угрижен вид.
— Сир, не разбирам защо. И най-обикновена мръсница би задоволила сексуалните му апетити. Искам да кажа, че още не знаем даже дали ни казва истината. Освен това, той е земен жител. Кой знае какви болести би могъл да носи в себе си. Бихте изложили на риск живота на принцеса Андреа.
— Лесно е да се види, че той не е обикновен земен жител — каза дукът. — А онова негово убежище е било изолирано от човешката раса още отпреди Генетичните войни.
— Той го казва — отбеляза баронът.
— Склонен съм да допусна, че говори истината. Онзи негов апарат не е зрителна илюзия, нали? И ако застане на наша страна, всичко се променя. Но проблемът е, че трябва да зная дали мога да му се доверя. Искам да е в моята власт, и то напълно. Точно Андреа трябва да постигне това. Ето един здрав млад мъж, който — ако казва истината — е израсъл в свят, лишен от жени. Представи си само отчаянието му! И си представи има ли изобщо шанс срещу Андреа — поразително красива, а е и най-коварната кучка, която съм виждал, даже в сравнение с моята съпруга. Уверявам те, само часове ще й трябват, за да стане той неин безпомощен роб.
Баронът спря и зарови пръсти в брадата си.
— Е да… може би. Но какво ще каже самата принцеса Андреа? Може би няма да е склонна към, ъ-ъ-ъ, интимна връзка с този чужденец.
Едната вежда на дука се вдигна.
— О, я стига, скъпи ми бароне — протяжно измърмори той. — Познаваш дъщеря ми. Само като види този екзотичен красив младеж с великолепно телосложение и ще й потекат лигите. Той е безкрайно интересен в сравнение със сегашната сбирщина нищожни нейни приятелчета. Не, не мисля, че ще откаже да ме подпомогне. Пък и няма да има възможност за избор.
— Няма да направя това! — изкрещя Андреа.
— О не, котенцето ми, ще го направиш. И още как! — спокойно каза дукът.
— Да се любя с някакъв си мръсен земен червей? Никога!
Бузите й пламтяха от гняв, колкото и да беше смешно, тя тупна с крак по пода. Дукът я наблюдаваше безстрастно от дълбините на креслото си.
— Казах ти вече, скъпа, той не е някакъв си земен червей. И доброто му отношение към нас е жизнено важно. За мен. За тебе. За всички нас. Но не мисля, че ще го направиш насила. Момчето е много хубаво.
— Хич не ми пука колко е хубав! Няма да проституирам заради тебе!
— Тогава смятай, че проституираш заради себе си, котенце!
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Искаш да се върнем на север. С този младеж и неговата летяща машина вече имам сили да се противопоставя на Ел Рашад и останалите. Но искам да знам, че мога да се доверя безусловно на младежа и че ще направи каквото му кажа. Не мога да го накарам насила, вече ти обясних защо. И затова имам нужда от тебе, мила моя. Ако успееш, ще ти бъда много благодарен. Ще имаш всичко, което твоето извратено малко сърчице поиска, стига да е по силите ми да ти го дам.
Лицето на Андреа се смекчи, но в очите й нямаше доверие.
— Обещаваш ли, татко?
— Кълна се в честта си.
Тя презрително изпръхтя — поведение, отбеляза дукът, което бе усвоила още докато пълзеше по коленете на майка си — но каза:
— Преди да реша, искам да видя този земен червей.
— Но разбира се, котенце…
Дукът се канеше да повика Шпанг, за да я съпроводи до стаите на младежа, но се появи още един техник. Дукът знаеше причината за идването му.