Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Придружителката, видимо по-малко свенлива, макар и по-млада с четири или пет години, съвсем не обръщаше внимание на действителната си хубост: очарователно със своя тен и контур лице, с прическа, която откриваше слепоочията и даваше възможност да бъде оценен съвършеният овал на лицето й; големи сини очи, спокойни, дори ведри, проницателни до вглъбеност; уста с безупречен рисунък, която природата бе надарила с прямост и на която начетеността и изисканите обноски придаваха тайнственост; нос, който, що се отнася до формата, нямаше и най-малкото основание да завижда на тези на Венера и Медичи. Ето какво долови погледът на Жана. После, наблюдавайки и други подробности, графинята забеляза, че по-младата от двете жени е с по-изящна и по-кръшна снага, с по-широки и по-закръглени гърди, накрая, с ръце, пълнички като на другата дама, но същевременно по-чувствителни и по-изискани.
Жана дьо Валоа за няколко секунди запамети всички тези детайли, което ще рече, че употреби по-малко време от това, което ни трябваше, за да го запишем тук.
После тя кратко запита на какво щастливо обстоятелство дължи посещението на дамите. Двете посетителки се спогледаха и по даден знак от по-възрастната по-младата каза:
— Госпожо, понеже мисля, че сте омъжена…
— Имам честта да бъда съпруга на граф Дьо ла Мот, превъзходен благородник — каза графинята.
— И тъй, ние сме високопоставени дами от фондация „Бон йовър“. Казаха ни всичко за положението ви, неща, които ни заинтригуваха, и затова ние пожелахме да получим някои по-точни сведения за вас и това, което ви засяга.
Жана не отговори веднага.
— Госпожи — започна тя, забелязвайки сдържаността на втората посетителка, — виждате там портрета на Анри III, брат на моя дядо, защото аз съм кръвна потомка на Валоа, както несъмнено са ви казали.
Зачака нов въпрос, гледайки гостенките с гордо смирение.
— Госпожо — наруши мълчанието сериозният, но приятен глас на по-възрастната от двете дами, — истина ли е, че майка ви е била портиерка в някаква къща на име „Фонтет“, разположена някъде до Бар сюр Сен?
Жана се изчерви при този спомен, но бързо и без да се смущава, потвърди:
— Такава е истината, госпожо, майка ми е била портиерка в дом на име „Фонтет“.
— Аха! — вметна събеседницата.
— И тъй като Мари-Жозел, моята майка, била надарена с рядка хубост, баща ми се влюбил в нея и двамата се оженили — продължи Жана. — Именно по линия на баща си аз съм от благороднически произход. Госпожо, баща ми беше Сен Реми дьо Валоа, пряк потомък на кралската фамилия Валоа.
— Но как сте изпаднали до такава мизерия, госпожо? — попита дамата, която започна да я разпитва.
— Уви! Това може лесно да се разбере.
— Слушам.
— Вие си спомняте, че след възкачването на Анри IV на престола, с което короната премина от дома Валоа към Бурбоните, изпадналата в немилост фамилия имаше още няколко потомци, неизвестни, разбира се, но безспорно от същото потекло — четирима братя, и четиримата фатално загинали.
Двете жени направиха гримаса, която можеше да се приеме и за съгласие.
— И тъй — продължи Жана, — потомците на фамилията Валоа въпреки неизвестността си се бояли да не събудят подозрение у новата кралска фамилия, затова сменили фамилното си име Дьо Валоа с Дьо Реми, както са се именували по това време техни владения, които могат да бъдат открити в родословното дърво на Луи XIII до предпоследния представител на Валоа — моя дядо, който видял новия монархичен род да укрепва, а стария — да се забравя, и счел, че повече не трябва да се лишава от едно прославено фамилно име, всъщност единственото му наследство. Тогава той отново приел фамилното име Дьо Валоа и го отнесъл като бреме в сянката на бедността в затънтената си провинция. Никой от двора на Франция дори не помислил, че извън ореола на трона води жалко съществувание един потомък на някогашните крале на Франция, ако не най-прославените в кралския род, то в крайна сметка най-злочестите.
След тези думи Жана замълча. Тя бе говорила простичко и със сдържаност, която бе забелязана.
— Госпожо, вие несъмнено разполагате с изрядни доказателства — каза любезно по-възрастната от двете посетителки, приковавайки проницателния си поглед върху тази, която се наричаше потомка на Валоа.
— Ах, госпожо, доказателства не липсват — отговори домакинята с горчива усмивка. — Баща ми бе наредил да ги подготвят и умирайки, ми ги остави всичките поради липса на друго наследство, но какво струват доказателствата за една безполезна истина или за истина, която никой не иска да признае?
— Баща ви починал ли е? — попита по-младата дама.