Лорд Найтингейл

След още пет минути Норт вече пътуваше обратно към Корнуол. Беше приключил с Лондон, със задълженията си, с очарователната си любовница Джудит, която беше и актриса и която нямаше да остане вярна нито на него, нито на когото и да било, ако от това зависеше кариерата й. Той въздъхна. Джудит не беше особено пъргава в мисленето, въпреки че не спираше да бърбори. Спомняше си една нощ, когато току-що беше изпитал оргазъм, как тя изчурулика:

— Колко бих искала да играя Дездемона, милорд! Можете ли да си ме представите с дълга руса перука… И Яго, който ме изиграва, и моят красив мавър ме удушава, а после съжалява толкова горчиво за стореното, че полага прекрасните ми останки върху чаршафите и в мъката си посяга на собствения си живот, и…

Тогава той едва се бе сдържал да не я стисне за проклетото й гърло. Но сега, когато си спомняше цялата тази комична история, му идеше да се разсмее с глас. Джудит наистина беше много опитна в леглото, но изключително глупава. Непрестанният й брътвеж го дразнеше, но всичко това избледняваше, когато започнеше да го милва и да го целува, и да… Проклятие! А сега му се налагаше да язди след онова дяволско момиче, което бе откраднало коня му. На Трийтоп никога не беше слагано дамско седло. Надяваше се, че няма да я открие в някоя крайпътна канавка със счупен врат.

Слава Богу, не я откри. Тя сигурно беше превъзходен ездач, защото Трийтоп понякога създаваше проблеми дори на него, какво оставаше за непознат човек? Да не говорим за жена, която имаше дързостта да сложи дамско седло на масивния му гръб!

За разлика от госпожица Дъруент-Джоунс той не трябваше да се крие през деня. Тъй като тя в никакъв случай не беше глупава, Норт беше сигурен, че ще продължи да спи през деня и да пътува само през нощта. И така, той мина през Ексетър по посока към Бъви Трейси, отдъхна няколко часа сред една кленова горичка край пътя, след което язди, без да спира, до Лискърд. Отседна в страноприемницата „Голата гъска“ и спа шест часа без прекъсване. В шест часа сутринта беше отново на път.

Времето се бе задържало сухо и лорд Чилтън не можеше да се оплаче от пътуването. Принуден от обстоятелствата, той яздеше кон, който в друг случай дори не би погледнал, но откри, че кобилата беше изключително издръжлива. Нито веднъж не му мина през ума да я продаде или да я остави в някой хан и да наеме друго животно. Въпреки че не знаеше името й, тя му допадна много. Когато безкрайният първи ден започна да преваля, малко преди да наближат Лискърд, Норт я нарече Реджайна15, защото за него се беше превърнала в такава.