Големият преден двор

Бизли се приближи и се обърна към представителя на ООН:

— Няма да работя с никой друг. Ако изгоните оттук Хайръм, аз ще си отида с него. Хайръм е единственият, който се е отнасял с мен като към човек…

— Ето виждате ли! — победоносно заяви Хенри.

— Почакай малко, Бизли — каза Ланкастър. — Можем да се договорим. Представям си, че в подобна ситуация един преводач би могъл да спечели сума пари.

— За мене парите нямат значение — отвърна Бизли. — С тях не мога да си купя приятели. Хората ще продължават да ми се смеят.

— Той не се шегува, сър — предупреди Хенри. — Няма по-твърдоглав човек от Бизли. Познавам го. Той работеше за мен.

Представителят на ООН изглеждаше изумен и не малко отчаян.

— Ще ви е нужно доста време — изтъкна още Хенри — да намерите друг телепат, най-малкото някой, който да може да разговаря с тези тук.

Ланкастър сякаш се задушаваше.

— Съмнявам се — каза той, — че има друг на Земята.

— Добре тогава — рече твърдо Бизли. — Нека се споразумеем. Нямам намерение да стоя тук цял ден.

— Съгласен съм! — викна Ланкастър. — Вървете двамата напред. Ще желаете ли да ни представяте? Това е възможност, която не трябва да допуснем да ни се изплъзне между пръстите. Има ли нещо, което да искате? Нещо, което да направя за вас?

— Има — отвърна Тейн. — Скоро ще дойдат важните клечки от Вашингтон и от други страни. Само ги дръжте по-настрана от нас.

— Ще обясня много внимателно на всички. Никой няма да ви пречи.

— Трябват ми още химик и някой, който да разбере обясненията за седлата. И то бързо. Мога да ги позадържа малко тези тримата, но не за дълго.