В капан

Мег и Томи слязоха от камиона.

— Ъхъ — промърмори той, — наистина искам да ги видя. Мислеха, че са ни впримчили, обаче май стана обратното. — Погледна Мег и добави: — Докато сме заедно, ще се измъкваме от всякакви каши, нали?

— Разбира се.

Парнъл прегърна през раменете умореното момче и го поведе към хамбара.

Мег потрепери от студения вятър и пъхна ръце в джобовете си. Изпитваше облекчение — поне в момента не носеше цялата отговорност.

Томи се обърна и подхвърли:

— Двамата с теб, мамо.

— Разбира се — повтори тя. Усмихна се. Сякаш се беше измъкнала от капана, в който досега не осъзнаваше, че е затворена; усещането за свобода беше опияняващо.