Почакаймалковците

— Така си и знаех — изрева Паскоу. — Подавам оставка. Веднага подавам оставка.

— Ти си подавал оставка веднага най-малко двадесет пъти за последните осем години — напомни му Лий.

— Този път съм категоричен.

— И това сме чували — въздъхна Лий.

Паскоу размаха ръце:

— Постарай се да се успокоиш и да погледнеш трезво на въпроса. Кой космически екипаж с разум в главата и някакъв опит би тръгнал за буните с название Бинти?

— Ние — отвърна Лий. Той почака кръвното налягане да спадне, после довърши: — Няма ли да тръгнем?

Отпускайки се тежко на креслото си, Паскоу го гледа намръщено пет минути, преди да каже:

— Предполагам, че ще тръгнем. Бог да ми е на помощ, трябва да съм се размекнал. — С малко изцъклени очи той насочи вниманието си към Вон. — Повторете още веднъж, да не би да съм го чул неправилно.

— Бинти — произнесе Вон мазно-гузно. — Зашифровал го е 0/0.9/Е5, което значи наличие на разумна, но изостанала форма на живот.

— Отбелязва ли нещо за мястото?

— Една-единствена дума — осведоми го Вон, като погледна пак в книжата си. — „Пфу!“

Паскоу потрепери.