Электронная книга - «Трима мъже в снега». Краткое содержание книги:
С „Трима мъже в снега“ Ерих Кестнер на пръв поглед като че се оттегля от активна гражданска позиция и изява, претворявайки безобидно шеговития мотив за добрия милионер и бедния способен човек. Книгата минава под микроскопа на фашистката цензура и едва след излизането й в чужбина става ясно, че всъщност Кестнер е разказал една от своите изобличаващи басни. Проблемите, които авторът поставя и разглежда, оживяват под прозирното було на мистификацията, за да достигнат своята парадоксална кулминация във финалния хепиенд.
— Искам да кажа кучета или моржове. Или морски свинчета. Или пеперуди.
— Не — отговори тя. — Съжалявам, господин докторе. Аз съм единственото живо същество в моята стая. И вие ли живеете на третия етаж?
— Не — каза той. — Бих искал само да знам защо в стаята ми има три сиамски котки.
— Може ли човек да види някога тия животинки? — запита тя. — Аз обичам котки повече от всичко друго. Толкова са нежни и при все това не се сближават с човека. Такава една вълнуваща свободна връзка. Не намирате ли и вие?
— Почти нямам опит с котки — непредпазливо каза той.
Тя го погледна с теменуженосини очи и нежно сподавила глас, каза:
— Пазете се тогава, драги докторе. Аз съм котка.
За щастие госпожа фон Малбре и барон Келер седнаха на съседната маса. И няколко минути по-късно масата, край която седеше Хагедорн, бе заобиколена от всички страни с любопитни курортисти и силна глъчка.
Госпожа Каспариус се приведе напред.
— Ужасно нещо, тази врява! Елате! Покажете ми вашите три малки котки!
Той не беше привикнал на такова темпо и каза:
— Предполагам, че те вече спят.
— Няма да ги будим — рече тя. — Ще пазим пълна, абсолютна тишина. Обещавам ви.
В този миг се приближи келнерът и му връчи една картичка. На картичката пишеше.
„Подписаният, който има връзки с Тоблеровия концерн, много би се радвал да поговори с господин Хагедорн за няколко минути в бара.
Кеселхут.“
Младият човек стана.
— Не ми се сърдете, уважаема госпожо — каза той. — С мен желае да говори един човек, който може да ми бъде от най-голяма полза. Странен хотел е това!
След тия думи се поклони и тръгна.
Госпожа Каспариус изкриви хубавото си лице в неопределена, замръзнала усмивка.
Това не заблуди госпожа фон Малбре. От задоволство тя ощипа облегалката на креслото. Но понеже посегна малко накриво и ощипа всъщност ръката на барона, Келер изохка и каза:
— Нима това се налагаше, уважаема госпожо?
* * *
Най-напред господин Кеселхут припомни, че Хагедорн и той пристигнали заедно в грандхотела и му честити първата награда от заводите „Пуцбланк“. Сетне покани младия човек на джин. Настаниха се в един ъгъл.
Семейство Марек седяха заедно с индийския колониален офицер Съливан на високите столове пред бара, пиеха уиски и говореха на английски.
На една софра с крайно недостатъчна площ се беше сгушила брачната двойка от Хемниц. Останалите посетители на бара имаха удоволствието да слушат нежния им диалог. Както е известно, саксонското наречие няма равно на себе си по възможностите, които дава за размяна на нежни чувства. Дори барманът Джони изгуби самообладание. Лицето му беше ухилено. Накрая той се наведе и започна да рови напосоки в съда за лед. Защото не подобава хотелиерските служители да се присмиват на гостите.
— Ако бихме сравнили нашия немски език със сграда — рече Хагедорн, — тогава би могло да се каже, че в Саксония е прокапало през покрива.
Кеселхут се усмихна поръча още два джина и каза:
— Ще говоря ясно, господин докторе. Искам да ви запитам мога ли да ви бъда полезен с нещо. Извинете ме, моля.
— Не съм чак толкова превзет — отвърна младият човек. — Великолепно би било да ми помогнете. Имам нужда от такова нещо.
Той отпи една глътка.
— Питието си го бива. Да, и така, аз от години насам съм без работа. Когато запитах директора на заводите „Пуцбланк“ за служба, той ми пожела приятна почивка в Брукбойрен. Да знаех само от какво съм се преуморил, че да почивам! Искам да работя така, че дим да се вдига! И да печеля малко парици! Вместо това помагам на мама да си изяжда пенсията. Отвратително!
Кеселхут дружелюбно го погледна.
— Та Тоблеровият концерн има още няколко други фабрики, освен заводите „Пуцбланк“ — каза той. — И не само фабрики. Вие сте специалист по рекламата, нали?
— Точно така! — каза Хагедорн. — И то не от най-лошите, ако ми се разрешава тази дръзка забележка.
Господин Кеселхут кимна.
— Разрешава ви се.
— Какво ще кажете за следното? — запита възбуден младият човек. — Бих могъл още тази вечер да пиша на майка си втора картичка. Че съм пристигнал благополучно вече й писах. Тя би могла да опакова работите ми в картонена кутия; и най-късно след три дни събраните произведения на Хагедорн ще пристигнат в Брукбойрен. Разбирате ли нещо от реклама, господин Кеселхут?
Съобразявайки се с истината, Йохан поклати отрицателно глава.
