Шестте дни на Кондора
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте дни на Кондора». Краткое содержание книги:
— Не знам дали да вярвам на всичко, което ми каза — каза тя, — но мисля, че донякъде поне ти вярвам.
— Последното доказателство. — Малкълм извади пистолета от панталоните си и го постави внимателно в скута й. Той отиде на другия край на стаята и седна на едно малко столче. Дланите му бяха влажни, но щеше да е по-добре да поеме риска сега, отколкото по-късно. — Оръжието е в теб. Можеш да ме простреляш поне веднъж, преди да те стигна. Ето го телефона. Аз вярвам в тебе достатъчно, за да мисля, че и ти ми вярваш. Обади се на когото искаш. Полицията, ЦРУ, ФБР, не ме е грижа на кого. Кажи им, че съм тук. Но искам да знаеш какво може да се случи, ако го направиш. Може да попаднеш не на когото трябва. И те може да пристигнат преди другите. Ако това стане, и двамата ще умрем.
Момичето седя неподвижно дълго време и се взира в тежкото оръжие в скута си. А после каза толкова тихо, че Малкълм трябваше да напрегне слух, за да чуе думите й:
— Вярвам ти.
Изведнъж тя бе обзета от прилив на енергия. Момичето стана, остави оръжието на масичката и закрачи из стаята.
— Аз… не знам с какво мога да ти помогна, но ще опитам. Можеш да спиш в другата спалня. Хм. — Тя погледна към малката кухничка и плахо предложи: — Да приготвя ли нещо за ядене?
Малкълм се усмихна широко — вече си мислеше, че никога няма да се усмихва така искрено.
— Би било чудесно. Ще направиш ли нещо за мен?
— Всичко, което поискаш. — След като осъзна, че й остава още да живее, нервите на Уенди се отпуснаха.
— Мога ли да използвам банята? Косъмчетата по гърба ми направо ме съсипват.
Тя му се усмихна и той й отвърна. Уенди му показа банята на горния етаж, даде му сапун, шампоан и кърпи. Когато той взе оръжието със себе си, тя не каза нищо. Щом момичето си тръгна, Малкълм отиде на пръсти до стълбите. Не долови нито звука от отварянето на врата, нито от набирането на телефон. Когато чу отварянето и затварянето на чекмеджета и дрънченето на прибори, се върна в банята, съблече се и влезе под душа.
Малкълм стоя под душа в продължение на тридесет минути, оставяйки се на пръските вода да освежат тялото му. Парата прочисти синусите му и когато спря водата, той почти се почувства човек. Преоблече се в новия пуловер и си сложи чисто бельо. Механично се погледна в огледалото, за да оправи косата си. Тя бе толкова къса, че бе достатъчно да прекара два пъти пръсти през нея.
Стереото беше включено, когато слезе долу. Позна музиката на Винс Гаралди от „Черният Орфей“. Песента се казваше „Хвърли съдбата си на вятъра“. Той също имаше този албум и й го каза, когато седнаха на масата.
Докато ядяха зелената салата, тя му разправи за провинциалния живот в Илинойс. Между няколко хапки замразен боб той изслуша разказа й за живота в университета на Южен Илинойс. Пюрето от картофи бе примесено с историята за един почти годеник. Между няколко парчета от набързо приготвената швейцарска пържола той узна колко скучно е да си секретарка в една безинтересна адвокатска кантора във Вашингтон. По време на тортата с череши настъпи известно затишие. А когато наливаше кафето, тя обобщи целия разговор с думите:
— Всъщност нищо интересно. До този момент, разбира се.
Докато миеха чиниите, той пък й обясни защо мрази малкото си име. Уенди му обеща никога да не го използва. Тя го замери със сапунена пяна, но после бързо го изчисти.
След като измиха чиниите, той й пожела лека нощ и се отправи по стълбите към банята. Сложи контактните си лещи в малката кутийка, в която ги разнасяше през деня (какво не бих дал за очилата си и кутийката с разтвора, помисли си той). Изми зъбите си, прекоси коридорчето, легна в чистите чаршафи, пъхна носната си кърпичка за всеки случай под възглавницата и като остави пистолета на нощното шкафче, се унесе в сън.
Тя дойде при него малко след полунощ. Отначало той си помисли, че сънува, но тежкото й дишане и горещото й тяло бяха повече от истински. Първата му мисъл, когато напълно се събуди, бе да забележи, че току-що се е изкъпала. Той долови слабия аромат на сапун, примесен със сладкия мирис на секс. Обърна се настрана и притегли жадното й тяло към себе си. Устата им се срещнаха. Търсещият й език се промъкна между устните му. Тя бе силно възбудена. Малкълм едва се откопчи от ръцете й, за да си свали бельото. Лицата им бяха мокри от влагата на другия. Най-после съблечен, той я обърна по гръб и бавно прекара ръката си по вътрешността на бедрото й, едва докосвайки с пръсти ритмично движещите се бедра, плоския, повдигащ се стомах и големите, набъбнали зърна. Пръстите му се спряха върху една малка гърда и без усилие обгърнаха топлото хълмче. Изведнъж се сети за момичето, което минаваше покрай сградата на дружеството: тя имаше такива хубави, големи гърди. Той леко присви пръстите си. Уенди изстена високо и придърпа главата му към гърдите си, така че устните му да попаднат върху напрегнатите зърна. Докато бавно галеше с уста гърдите й, той спусна ръката си надолу към влажния огън между бедрата й. Когато я докосна, тя шумно си пое въздух и нежно, но твърдо изви гръб. Намери го и секунда по-късно тихо изстена: