Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Това е за твоята смелост, приятелю.
Мигел взе чашата с трепереща ръка. Предметът бе достатъчно скъп, за да осигури него и семейството му до края на дните им. Ниският човек промълви благодарствена молитва.
Хил се намръщи. На него трябваше да благодари Мигел, а не на своя Бог. Коленичи и протегна отново пушката си, този път към златната чаша. След малко и тя се оказа в ръцете му. Тя щеше да бъде неговата награда. Познаваше човек, търгуващ с крадени древни предмети, готов да заплати за всяка непокътната инкска вещ три пъти теглото и в злато. Пъхна чашата в джоба си и се обърна с гръб към статуята.
Вече бе наясно с това, което щеше да направи. Потупа гранатата в джоба си. Трябваше да защити останалата част от богатството, докато докара тук екип, който да обезвреди капана. След обезвреждането на проклетия механизъм заедно с хората си вече съвсем спокойно щяха да приберат останалите богатства. Преди това трябваше да отстрани още едно препятствие — групата американци, които сега спокойно спяха в палатките си. Стисна пушката си. Тези хора не трябваше да дочакат зората.
Даде знак на Мигел да тръгне към изхода. Човечецът не се нуждаеше от подканвания. Бе щастлив, че ще се измъкне със своето малко съкровище. Скочи върху най-близката златна плоча.
Чу се внезапно раздвижване на зъбчати механизми и лостове. Плочата с Мигел върху нея се понесе към тавана, повдигната от масивна дървена греда. Разположената над нея на тавана сребърна плоча се отмести и оттам се подадоха сребристи шипове.
Мигел видя приближаващата се смърт и се опита да се изтърколи от плочата, ако ще и с цената на падане. Не успя обаче. Краката му, от коленете надолу, бяха промушени от шиповете, които с лекота пробиха мускулната и костната тъкан. Мигел изрева. Костите му изпращяха като счупени клонки, когато се замята сред остриетата.
Златната плоча безшумно се спусна и се прибра на мястото си на пода. Бе окървавена и празна. Хил погледна нагоре. Мигел все още висеше от тавана.
От краката му кръвта се стичаше на струи. Мигел се опита да се освободи и да се откъсне от остриетата. Накрая успя да постигне това и се стовари от двуетажна височина върху металния под. При удара на тялото му в пода отново се чу пращенето на счупени кости.
Хил бе отместил поглед встрани по време на падането на Мигел. Извърна се и видя обезобразеното му тяло върху плочите. Само един от крайниците му не бе пострадал, дясната ръка. Човекът се опита да се повдигне на нея, но болката бе прекалено силна. Изгуби съзнание. Бе твърде слаб и нямаше сила да извика, така че от устата му излезе само тих стон. Обърна умоляващ поглед към Хил. Хил обаче не можеше да го спаси.
— Съжалявам, приятелю — каза, като повдигна пушката си. Застреля Мигел в челото и звукът от изстрела изпълни затвореното пространство. Стенанията на Мигел престанаха. От малката дупчица на челото му потече кръв.
Хил огледа още веднъж плочите. Мигел бе убит от златна плоча. Защо златните плочи бяха престанали да бъдат безопасни? Неговата теория ли бе погрешна, или правилата вече бяха други? Спомни си, че докато бърникаше из съкровищата, шумът на механизма се бе променил. Дали пък сега безопасни не бяха сребърните плочи? На отиване — златните, а на връщане — сребърните? Възможно ли бе всичко да е така просто?