Анж Питу [Ange Pitou - bg]

— И доказателството е — продължи Бийо, — че те вземам при мен.

— Вземате ме при вас, скъпи господин Бийо? Не ми ли разправяте подобни работи само за да се подигравате с мен?

— Не. Да видим, какво ще ти трябва, за да преживееш?

— Ами почти три либри хляб на ден.

— А към хляба?

— Малко масло или сирене.

— Е — каза арендаторът, — разбирам, че не си труден за изхранване. Какво пък — ще те изхраним!

— Господин Питу — намеси се Катрин, — нямаше ли да питате баща ми и за друго нещо?

— Аз ли, госпожице? О, Бога ми, не!

— Ами защо дойдохте дотук тогава?

— Защото тръгнах с вас.

— А, това е наистина галантно! — рече Катрин. — Аз обаче не приемам комплимента. Вие дойдохте, господин Питу, за да попитате баща ми за новини от вашия покровител.

— Вярно! — възкликна Анж. — Гледай ти, странно, бях забравил.

— Ти си искал да говорим за достойния господин Жилбер? — каза арендаторът с тон, показващ дълбокото уважение, което изпитваше към земевладелеца.

— Точно така — отговори Питу. — Но сега вече нямам нужда от това. И понеже господин Бийо ме взема при себе си, спокойно мога да изчакам неговото завръщане от Америка.

— В такъв случай, приятелю мой, няма да чакаш дълго, защото той се е върнал.

— Виж ти! — извика Питу. — И кога?

— Не знам точно. Знам само, че преди седмица е бил в Хавър. В кобура на седлото нося един пакет, който ми е изпратил, когато е пристигнал. Предадоха ми го днес сутринта във Виле-Котре. Ето го.

— Ама кой ви каза, че е от него, татко?

— Що за въпрос! В пакета намерих писмо.