Бавно изгаряне

— Това е нарушение на етиката.

— Кое? Да се ожени ли или…

Канеше се да поспори с него за конфиденциалността, но осъзна, че той се опитва да я предизвика.

— Ти си много нервираща личност — заяви тя, сръга го и кимна. Той също я сръга, от което тя политна и падна от канапето. Той хвана ръката й и я дръпна до себе си.

— Сега Ник е в болницата при Джордан, а както вече споменах, аз съм тук, защото тя ми каза да ти правя компания.

— И ти винаги правиш това, което Джордан ти каже? — Кейт се наведе напред и си взе парче пица. Още беше топла.

— Когато и аз го искам. Имаш късмет, че Джордан не ти изпрати Зак.

Закъри беше най-малкият син. Още беше ученик в гимназията, но вече бе същият арогантен дявол като братята си. Според Джордан „бебето“ всъщност не било толкова диво, но искало другите да го мислят за такова. Той успяваше да изтормози родителите си — след като бяха отгледали толкова много деца, те очевидно бяха изтощени, — но според Кейт Зак беше очарователен.

— Аз го харесвам.

— Така ли? Ами внимавай. Мисля, че той те харесва много повече.

Тя отхапа от пицата и изведнъж осъзна, че умира от глад. Погълна бързо цялото парче и си взе второ. Дилън включи телевизора и намести възглавниците зад гърба си. Кейт вътрешно се подсмихна, че изобщо не се е променил. Все още страдаше от манията всяко нещо да си е на мястото.

Той не й обръщаше почти никакво внимание и се прозяваше шумно. Имаше някакво обзорно спортно предаване и го гледаше като хипнотизиран, така че Кейт взе празната кутийка от бира и кутията от пицата и ги отнесе в кухнята. Опитваше се да измисли дипломатичен начин, по който да го накара да си тръгне.

Реши, че директният подход е най-добър.

— Вече трябва да тръгваш — каза тя, като се върна на дивана.

Той вдигна глава.

— Изглеждаш изтощена. Защо си толкова разстроена?

— Не съм разстроена. Уморена съм.

— Плачеше, преди да се появя, нали?

— Не.

— Плачеше.

— Щом си сигурен, защо ме питаш?

— Ти защо излъга?

— Имах трудна седмица. Доста поводи за отчаяние. Понякога ми помага, като си поплача, така ми олеква.

— Има и други начини за разтоварване. — Той повдигна веждите си, след като направи коментара.

Беше непоправим флиртаджия. Кейт реши, че е крайно време да го сложи на мястото му. Беше твърдо решена да го накара да се гърчи.

— Сигурно ще получиш инфаркт, ако…

— Ако какво?

Тя си пое дъх и каза:

— Ако поставя ръце около врата ти и те целуна.

Той се взира безмълвен в нея цели десет секунди, съсредоточен най-вече върху устните й, а после прошепна:

— Пробвай ме.

О, боже. Той определено не се гърчеше, а тя бе засипана от най-различни налудничави мисли. Изведнъж осъзна какво прави и реши да го прогони от апартамента възможно най-бързо.

— Чакам.

Тя усети присмеха в гласа му.

— Може би по-късно.

Устата й пресъхна. Тя отпи от водата си. Не можеше да разбере защо се чувстваше толкова нервна. Но не искаше той да разбере това. За да ангажира ръцете си с нещо, тя се зае да подрежда вестниците. Какво за бога й ставаше? Чувстваше се толкова несигурна в себе си — и притеснена. Нищо не разбираше. Познаваше Дилън от много време и той никога не й бе въздействал по този начин. Тя буквално се опитваше да блокира фантазиите си, свързани с него. Никога не си губеше времето с фантазии — живееше в реалния свят, не в измисления. Но сега я бомбардираха образ след образ — всички включващи фантастичното тяло на Дилън.