Цар Плъх

Шон замълча нерешително. Очите му гледаха тъжно и изпитателно.

— Вие приятел ли сте на Питър? — попита той накрая.

— Ами… да, мисля, че да — запъна се Царя и му се стори, че думите прокънтяха над целия лагер.

— Не е ли странно как една дума може да означава толкова много и различни неща? Но ако наистина сте му приятел, не го увличайте по лош път, моля ви. Около вас дебнат толкова опасности и се страхувам, че Питър може да пострада. А той ми е особено скъп.

— О, няма, в никакъв случай.

Царя почувства, че коленете му омекват, а гръбнакът му става на пихтия. Очарованието на Шон го правеше безсилен — никога през живота си не бе виждал такава усмивка.

— Представленията са най-хубавото нещо в лагера — едва изрече той. — Дори само заради тях си струва да живее човек. А от всичко най-хубавото сте вие.

— Благодаря — каза Шон и се обърна към Питър Марлоу. — Да, наистина си струва да се живее заради тях. Карат ме да се чувствам щастлив. Обичам това, което правя. За такова нещо наистина си струва да се живее, нали, Питър?

— Да — глухо отвърна Питър Марлоу. — Радвам се, че отново си щастлив.

Шон се усмихна за последен път, после бързо се извърна и се отдалечи.

Царя се отпусна на пейката.

— Ще се побъркам, ей богу!

Питър Марлоу седна, извади табакерата си и сви цигара.

— Ако не го знае човек какъв е, направо ще се закълне, пред него стои жена — изумен каза Царя. — И то красавица.

Питър Марлоу мрачно кимна.

— И не е като другите сбъркани — продължи Царя, — няма нищо общо с тях, ама нищичко! В него има нещо, което… — Той спря, за да намери точната дума, после продължи безпомощно: — Не знам как да го нарека… Той е… той си е направо жена, по дяволите! Помниш ли го, като игра Дездемона. Божичко, как изглеждаше в оная нощница! Да пукна, ако на всички в Чанги не им щръкнаха. Нищо чудно някой да се съблазни. И аз се изкушавам, пък и всички. Ако кажеш, че на тебе не ти действа, няма да ти повярвам.

Той впери очи в Питър Марлоу изпитателно.

— Какво ме гледаш така? — избухна Питър. — Да не мислиш, че и аз съм като него?

— Не — спокойно отвърна Царя. — Пък и все ми е едно. Стига да ми кажеш.

— Е, сега ти казвам — не съм.

— Ама иначе точно така изглеждаше — ухили се Царя.

— Влюбените се скарали!

— Я върви по дяволите!

След малко Царя предпазливо запита:

— Отдавна ли познаваш Шон?

— Летяхме в една ескадрила — позабави се с отговора Питър Марлоу. — Беше най-младият и се случи така, че аз го наглеждах. Станахме добри приятели. — Той чукна огънчето от цигарата и прибра остатъка от тютюна в табакерата.

— Всъщност Шон ми беше най-добрият приятел. Отличен пилот е — свали три японски самолета над Ява.

Той погледна Царя и очите им се срещнаха.

— Бях много привързан към него.

— А навремето пак ли беше… пак ли беше такъв?

— Не.

— Е, то е ясно, че не се обличал като жена, но все трябва да си е личало, че е сбъркан.

— Шон не беше сбъркан. Беше просто едно много хубаво и приятно момче. Нищо женствено нямаше в него, само една такава особена жаловитост…