Войната на Либърти

— Наричат ги Зерги — обяви шериф Рейнър, докато се качваше върху своя ховърциклет. — На дребните им викат зерглинги. Змиевидното, което вдигнахме във въздуха, се нарича хидралиск. Предполага се, че те са малко по-умни от ситните.

Майк все още изпитваше усещането, че си е жабурил устата с отходна вода, но той каза:

— Кой ги нарича по този начин? Кой ги е кръстил Зерги?

Рейнър отвърна:

— Пехотинците. От тях ги чух.

— Логично. Тези пехотинци споменаха ли нещо за същества, наречени Протоси?

— Да — отвърна Рейнър, докато слагаше колана на репортера. — Те имат блестящи кораби и взривиха Чау Сара. Може би идват и насам, както подразбрах. Точно затова всеки си е бил камшика към изходите.

— Мислиш ли, че те са една и съща раса?

— Не знам. А ти?

Майк сви рамене.

— Видях им корабите над Чау Сара. Бих се изненадал да науча, че тези… неща… са били зад кормилото. Може би са техни съюзници? А може би техни роби?

— Възможно е. И това е по-добре, отколкото другия вариант.

— Който е?

— Че са врагове — отвърна шерифът и запали главния двигател на своя ховърциклет. — Това би било много по-лошо за всеки, който се озове между тях.

Те направиха един последен кръг над мъртвия град на базата Ентъм. Либърти записваше разрушенията на своето комуникационно устройство, докато Рейнър изстрелваше бризантни гранати към дървените постройки. Зад тях останаха само стълбове дим.

Рейнър обясни, че е бил на обиколка като скаут за групичка бежанци. Някакви от местното правителство. Те се намирали на няколко клика напред, придвижващи се към място, наречено станция Бекуотър10.

— Има един бежански лагер на около три клика назад по този път. — Майк махна с ръка зад гърба си. — Не беше ли тръгнал към него?

— Не. Получихме доклад за неприятности в Бекуотър и отиваме да разследваме случая.

— Въобще ли не се споменаваше за бежански лагер в този доклад? — попита Майк.

— Не. Разбира се, наистина изглежда, че Конфедерацията иска по-голямата част от населението на планетата да се лута наляво-надясно като пилета, на които са им отрязали тъпите главици.

— Някой ми каза съвсем същото, точно преди да дойдем тук.

— Който и да ти го е казал — заяви одобрително Рейнър, — не използва главата си само за украшение.

Те летяха плавно над неравния терен. Рейнър променяше посоката, само за да заобиколи по-големите препятствия. Ховърциклетът от клас Вълчър11 представляваше мотоциклет с издължен нос, който притежаваше ограничена технология за кръжене във въздуха и тя му позволяваше да се държи на около педя над земята. Бордовият компютър и сензорите на носа поддържаха постоянно темпо, без да обръщат никакво внимание на дребните камъни и шубраците.