Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен погледна младежа до себе си.
— Мислил ли си някога, Гастон, да напуснеш баща си и чичо си и да заживееш самостоятелно?
Той спря да си подсвирва и й отправи недоверчив поглед.
— Защо трябва да го правя?
— Ти си вече голям. Можеш да бъдеш самостоятелен мъж и да правиш каквото искаш — това сигурно беше истина. — Никога ли не ти се е приисквало да направиш нещо за бъдещето си?
— Имаш предвид къща?
— Къща, земя, чифлик.
— Когато се оженя, може би… Не знам. Харесва ми да търгувам и да живея на лодка. Да имаш земя означава да я ореш, да я садиш, да се грижиш за реколтата, а това е тежка работа. Защо да я върша, когато има по-лесни начини да се печелят пари?
— Опасни начини.
— Мислиш ли, че земеделието не е опасно, когато има бури и наводнения, змии и диви зверове, да не говорим за индианските нашествия? — Той вдигна рамене, а тонът му стана замислен. — Самият живот е опасност. Единственият ни избор е коя възможност да приемем.
Ясно беше, че той не споделя нейната неудовлетвореност. Сирен не каза нищо повече по този въпрос, а го заразпитва за последното му завоевание — сигурен начин да отвлече вниманието му.
Сърцето на града беше „Плейс Роял“ — открит площад, който стигаше до реката. Откъм обърнатата към водата страна се намираше църквата „Свети Луис“ с дом за отците капуцини отляво и градският затвор и охраната отдясно. От едната страна на площада имаше редица войнишки бараки. Не много далеч беше манастирът на Урсулините — хубава нова постройка и болницата, която работеше с благотворителни фондове, осигурявани от имението на един моряк. Заради наводненията на града, застроен твърде ниско, имаше ров, който събираше излишната вода от дренажните канали. Губернаторът беше издал строги нареждания за продължаването и поддържането на дигата.
Сирен нямаше желание да живее в града. В сравнение с корабчето, той беше място на изключителна мръсотия. Най-често улиците представляваха море от кал, превръщайки къщите в островчета, а когато бяха сухи, канавките, издълбани по средата им бяха пълни с боклук и остатъци от храна. По-ниските етажи не можеха да се спасят от лепкавата, черна кал, която образуваше солиден пласт. Кучета и котки, пилета и прасета се скитаха на воля, ровеха боклука в канавките, пърхаха и квичаха пред вратите, докато не ги прогонят с метлата.
По продължение на реката, където спираха корабите, се носеше миризма на мухлясало зърно, кисело вино, загорял бифтек и изгнили банани, примесена с по-свежи аромати на дърво и бор, на тютюн и зелена мирта, както и на восък за свещи, които чакаха в кралските складове да бъдат изпратени с кораби към Франция и западна Индия.
Край реката се намираха и повечето таверни, кабарета, гостилници и игрални домове. Там бе сборището на войниците, свободни от дежурство, проститутките, крадците и мошениците, които грабеха от тях. Също тук, по продължение на дигата пред „Плейс Роял“, се намираше и пазарът.
Нямаше никакви специални изисквания за пазара. Понякога издигаха навеси от сламени покриви против слънцето и дъжда, но когато вятърът ги издухваше, което обикновено ставаше по време на буря, не бързаха с възстановяването им. По това време на годината, посред зима, фермерите от германския бряг носеха лук, зеле и репи за продажба, докато траперите осигуряваха еноти и катерици, мечешки кожи и претопена мас, рибарите представяха улова си от езерна хубава риба до костенурки за супа. Някои добри френски домакини предлагаха излишните си пилета, гъски, патици, лебеди и гълъби, други — печива за продан. Имаше свободни цветнокожи жени, които постоянно продаваха напитка от мляко и шоколад, когато успяваха да намерят последната съставка, или мляко, захар и диви ягоди. И често се срещаха бъбриви индианки чоктау с кошници и изработени от кожа изделия, сушени треви за лекарства и подправки.
Такава беше обстановката, в която живееше Сирен. Искаше да се освободи от опеката на Бретонови. За да постигне тази цел, трябваше да спи с Рене Льомоние. Ако не беше възможно да стори това в интимна обстановка и насаме, то тогава трябваше да се направи и без тези условия. Сиреч — на корабчето, в каютата, докато братята Бретон спят. Не само, че времето определено от Пиер за възстановяването на Рене почти беше изтекло, но и нейната решителност намаляваше, следователно делото трябваше да бъде извършено тази нощ.