Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Г. Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)». Краткое содержание книги:
Другата сериозна страна се състои в това, че участникът в нея трябва на нивото на интуицията да извърши наистина и напълно анализа на приказката. Алтернативата или пародията може да се намести само в определени моменти, а не в други и особено в моментите, които характеризират и структурират приказката; но докато думите спокойно се разполагат от един смислов възел до друг, операциите по декомпозиране и по ново композиране протичат едновременно. Ето защо такова едно вмешателство би могло да бъде наречено оперативно, а не абстрактнологическо.
Като резултат се получава една „серийна“ измислица, която рядко довежда до нов синтез със своя собствена нова логика; това по-скоро прилича на скитосване между приказните теми без никаква определена цел. Ще оприличим още резултата на спонтанни драскулки вместо на рисунки. Но ние вече видяхме, че и драскулките могат да бъдат полезни.
17. Червената шапчица на вертолет
В някои училища наблюдавах такава игра. На децата биват зададени по няколко думи, върху чиято основа те трябва да измислят някаква история. Например пет думи, които подсказват сюжета на Червената шапчица: „момиченце“, „гора“, „цветя“, „вълк“, „баба“. Прибавя се и шеста дума, странична, която разкъсва сюжетната верига, например „въртолет“.
Учителят или другите евентуални автори на експеримента измерват с тази игра упражнение способността на децата да откликват на новопоявил се, а по отношение на известна поредица от взаимносвързани събития и на неочакван елемент; измерват умението на децата да включват такава нова дума в тъканта на вече познатия сюжет, а също — как те заставят привичните думи да реагират на новия контекст, сред който са се озовали.
Ако се взрем в нея отблизо, тази игра се оказва разновидност на „фантазийния бином“: от едната страна — Червената шапчица, от другата — вертолетът. Вторият елемент на бинома се състои само от една дума. Първият — от няколко, но те все пак по отношение на думата „вертолет“ образуват единна цялост. И така от гледна точка на фантазийната логика всичко е ясно.
За психолога според мен най-интересни резултати се постигат, когато тази фантастична тема се зададе за тъй наречената „студена обработка“, тоест без подготовка и само с минимум обяснения.
След като лично аз се бях научил за съществуването на този експеримент от един учител от Витербо (името и адреса му за съжаление изгубих), опитах се да го приложа по време на срещата ми с деца второкласници. Това бяха доста сковани дечица, пъшкащи под школската рутина на обучение от най-лош вид (безкрайни преписвания на текстове, скучни диктовки и тям подобни). Въобще бяха деца, поставени в най-лоши условия.
В началото всичките ми опити да изтръгна от тях някаква история бяха останали напразни. Мъчно начинание, особено когато си попаднал сред детския колектив неочаквано, като страничен човек — децата въобще не разбират какво очакваш от тях. При това разполагах само с преброени минути, очакваха ме и в други паралелки. Не исках обаче да напусна тези деца просто така, оставяйки им само впечатлението от някакъв чудак, който като палячо ту сядаше на пода; ту се покачваше на стола (а как иначе в такова обкръжение ще разчупиш бюрократичната атмосфера, създадена от присъствието на учителя плюс училищния инспектор?). Да си бях поне донесъл устната хармоничка, пищялка, барабан!…
Накрая ми дойде наум да попитам дали някой не иска да разкаже приказката за Червената шапчица. Девойчетата закимаха към едно момченце, момченцата — към едно девойче.
„А сега — им казвам, след като един малчуган ми беше вече издърдорил «Червената шапчица», но не така, както сигурно беше я разказвала баба му, а във вид на някаква окастрена безвкусица (спомни си бедничкото за някакво школско утро) — сега, казвам, измислете ми една каквато и да е дума.“
Не могат да схванат, разбира се, какво ще рече „каквато и да е“. Хайде, нови обяснения. Накрая им измъквам от устата думата „кон“. Това ми позволява да разкажа историята за Червената шапчица поновому: как тя срещнала в гората един кон, метнала се на гърба му и пристигнала при бабината къщурка преди вълка…