Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Белосани, покрити със слама къщурки, се притискаха една към друга около езерцето. Бедна селска кръчма приканваше за отмора. Пъстри късни летни цветя украсяваха прозорци и градински лехи. Дворовете между къщите бяха отделени с грижливо подкастрени плетища.
Щом пристигнаха в селото, Хедър и чичо й се запътиха към площада пред кметството, където зад преграждаща верига се виждаха закованите за една дъска предложения за работа. За чичо Джон беше приятен навик да насочва най-напред стъпките си натам. Новините, които можеше да прочете на дъската бяха единствената връзка между отдалеченото му малко стопанство и широкия свят някъде в далечината. Хедър застана до него и се опита колкото може по незабелязано да прочете онези обяви, които най-много я интересуваха. Търсеше се миячка на съдове, но при мисълта за подобна работа тя поклати отрицателно глава. Някой търсеше възпитателка и сега сърцето й учестено заби. Но като прочете цялата обява, надеждата й изчезна: предпочитаха възрастна дама, не под четиридесетте. Препрочете обявите с отчаяната надежда, че може да е пропуснала нещо подходящо. Беше готова да се наеме и като слугиня, макар да се надяваше да открие нещо по-добро. И след многократно препрочитане не намери нищо ново. Надеждата й угасна и тя последва със сълзи в очите чичо си, който се беше вече запътил към селото.
Той я заведе в едно магазинче, където можеше да купи нови чинии за леля Фани. Избра ги без настроение. Не можеше да прикрива повече разочарованието си. Имаше вероятност, разбира се, да намери по-късно нещо подходящо. Но докато получи отново позволение от лелята да придружи чичо си до селото, можеше да мине безкрайно много време.
Плати покупката и вече си тръгваше, когато врата на магазинчето изведнъж се отвори и в него влезе Хенри Уайтсмит, двайсет и две годишен младеж. Цялото село знаеше, че е влюбен до уши в племенницата на Джон Саймънс. Колкото пъти видеше Хедър, правеше всичко възможно да се приближи към нея и я гледаше с нескрито възхищение в пламналите си очи. Хедър никога не беше го насърчавала. Тя го обичаше, но чувствата й бяха по-скоро сестрински. Сега той се приближаваше с широки крачки, той целият сияеше, широко усмихнат.
— Видях колата на чичо ти и се надявах да те намеря тук.
— Радвам се отново да те видя, Хенри — усмихна му се тя приятелски.
Той се изчерви от щастие.
— Къде се губиш толкова време, Хедър? Много ми липсваше.
Тя сви рамене и избегна погледа му:
— Че къде мога да съм, Хенри? Ами в къщи, разбира се, при леля и при чичо.
Не желаеше да му разкаже за краткото си пътуване до Лондон. Междувременно чичото се беше приближил към тях и тя усети върху себе си въпросителния му поглед. Вратата пак се отвори и макар да стоеше с гръб към нея, Хедър можеше да предположи кой е влязъл. Не беше възможно Хенри да тръгне за някъде и това момиче да не го последва по петите. Сара беше навсякъде подире му. И сега тя тръгна решително към него, но спря, изненадана, когато видя с кого разговаря Хенри. Изразът на лицето й веднага се смени и Хедър потръпна под втренчения й поглед.
На Сара не й беше за пръв път да оглежда с омраза Хедър. Знаеше, че Хенри обича това момиче. Болезнената й ревност беше насочена към всяка девойка, която се приближаваше към Хенри, но най-вече към Хедър. Сара беше готова на всичко, за да хване Хенри. Двете семейства отдавна бяха уговорили сватбата на децата си. Вече се знаеше и каква зестра ще получи Сара. Но досега Хенри се беше противопоставял упорито и Сара подозираше, че причината е Хедър. Дори когато се подиграваше с приятелките си на вехтите дрехи на момичето, в душата си знаеше, че нито тя, нито което и да било селско момиче може да се сравни по хубост с Хедър, та ако ще да са богато издокарани. Дори бащата й — Сара го чу със собствените си уши — се възхити веднъж пред дъщеря си на необичайната красота на Хедър. Всички мъже в селото, млади и стари, бяха сякаш омагьосани от хубостта на младата ирландка.