Сърцето на амазонката
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на амазонката». Краткое содержание книги:
Бен изсумтя недоверчиво.
— В джунглата не съществуват ориентири. Растителността поглъща всичко. Изразът „прахът става на прах“ намира истинското си значение тук; човешките следи се заличават буквално пред очите ти.
Джилиън не обърна никакво внимание на забележката му.
— Картата указва местоположението на Сърцето на императрицата и пътя, който води към него.
— Значи ти си мислиш, че Сърцето на императрицата е някакъв огромен скъпоценен камък, който през цялото време си е седял в джунглата, а картата ще те отведе при него.
— Точно така — уверено заяви тя. — Татко е разгадал маршрута и е дешифрирал инструкциите.
— Добре, да предположим, че откриеш това място; не мисля, че то съществува, но да речем, че е така. Как ще постъпиш после?
— Ще снимам и ще документирам всичко, после ще занеса доказателствата в Щатите. Наричаха баща ми „Шантавия Шърууд“; неговата репутация беше съсипана от тази теория, както и моята впоследствие. Искам да докажа, че той е бил прав. Не знам дали наистина съществува огромен скъпоценен камък, който пази някакъв гроб; искам просто да открия града и да докажа, че анзарите са съществували. Обичам професията си, г-н Луис, но докато не възвърна доброто име на баща си, ще бъда откачената дъщеря на „Шантавия Шърууд“.
— Наричай ме Бен — машинално й каза той, потривайки брадичката си, докато обмисляше ситуацията. — Дори и там да има някакъв древен град, как можеш да бъдеш сигурна, че той е принадлежал на анзарите? Ами ако Анзар не са били амазонки — честно да ти кажа, сладурче, изобщо не вярвам в амазонките — а най-обикновено изолирано индианско племе, измряло преди няколко века?
— Няма значение. Древният град си е древен град. — Тя полагаше усилия да изговаря думите отсечено. Провлечената му мелодична интонация беше заразителна. — Просто трябва да представя доказателства.
— Май искаш да хванеш дъгата.
Тя поклати глава.
— Баща ми е провел старателни проучвания. Той не беше ловец на съкровища, а на истината. Не го е интересувало дали митовете, които е разследвал, са измислица или истина; просто е искал да докаже или едното, или другото.
— Да, но Кейтс е тръгнал на лов за огромно съкровище от злато и скъпоценности. Всъщност той как разбра за цялата работа?
Джилиън се поколеба, сетне въздъхна.
— От Рик. Старите записки на татко бяха у него. Бях в апартамента му, когато ровейки из тетрадките, се натъкнах на информацията за Анзар. Признавам си, бях толкова възбудена, че не можах да го прикрия…
— Защо не съм бил там!
Джилиън не допусна небрежната забележка да я разсее.
— Рик ме попита какво съм открила и аз му изпях всичко като последна глупачка. Той грабна документите, но не можа да прочете инструкциите, тъй като те са кодирани. Тогава започна да ми се присмива и да ме пита откъде съм толкова сигурна, че ще намеря скритото съкровище, като не мога да прочета какво пише. Отвърнах му, че мога да прочета инструкциите, защото татко ми е казал кода, но отказах да му го дам.
— Обзалагам се, че в този момент положението е станало много напечено.
Тя се усмихна.
— Опитах се да пробудя интерес към проекта у някои мои колеги. Всички ми се изсмяха. Добре знаех какво си мислят за мен: че съм откачена като татко. Подобна експедиция изисква много пари, не можех да я организирам сама, не успях да открия и спонсор, фондацията, за която работя, е много голяма, но и оттам ми отказаха. Потупаха ме по рамото и ми казаха да си гледам работата. Бях толкова разочарована и отчаяна, че се обадих на Рик и му казах, че няма да има никаква експедиция. Не знам точно защо го потърсих, но си мислех, че тъй като той много обичаше татко, заслужава да му съобщя. Малко по-късно Рик изнамери отнякъде Кейтс и дойдохме тук.
— Не се ли опитаха да изтръгнат от теб картата и инструкциите?
— Разбира се, че се опитаха — отвърна тя и го изгледа студено, показвайки му какъв голям успех са отбелязали брат й и Кейтс, сетне прехапа устни. — Не съм напълно сигурна, но си мисля, че някой беше ровил из апартамента ми.
— Вероятно Кейтс. Или нает от него човек. Той не обича сам да си върши работата. Намериха ли картата?
— Не. Никой няма да може да я намери.
— Не я ли носиш със себе си?
— Да не съм луда да мъкна из джунглата четиристотин годишна карта. Преписах само инструкциите, но, както вече казах, те са кодирани.