Съседи… и не само…
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съседи… и не само…». Краткое содержание книги:
А ето я част от тая история в тия две силни, макар и все по-самотни думи — пишим и напкун — които ми върнаха света отпреди половин век, върнаха ми спомени, цели махали и села оживяха пред мене, костите на дедите ми изрипнаха от земята.
Какво може една дума? Това, което го може тя — не го могат цели армии и цели векове…
Познал беше силата на думата Вазов — за да каже за своя голям враг Захари Стоянов — той е толкова талантлив, че с една дума убива цяла репутация, с едно изречение сваля партия…
И тези хора от Черкез Мюселим, нашите българо-мохамедани, стоят на 400–500 километра от столицата ни София и ни един езиковед не отишъл при тях, да улови отиващите си думи, да ги завърже в памет, да ги вкара в магнетофон или филм. Съвсем малко хора дори знаят за тях. А те са част от България, част от мъките и част от драмите и надеждите й…
Не се въздържах и попитах — най-стария — дядо Адем Кесебир — бащата на четиримата синове, наперен осемдесетгодишен старец — як, макар и да беше простинал тия дни — какъв се чувствува — българин, турчин, помак?…
— Ами турчин ли съм, българин ли съм — объркана ни е орисията…
Боже, каква мисъл, какво достолепие. Той е роден тук. Неговия дядо е дошъл двадесетгодишен по тези места, подгонен от страховете и събитията в България по време на Руско — турската освободителна война — 1977–78 година… Много хора са я напуснали тогава, наплашени че българите ще искат мъст. Макар че техните прадеди останали в Галата, с пръст не ги е пипнал никой, ни дума накриво им е рекъл. Това са днешните техни далечни братовчеди и роднини, с които в България неведнъж съм имал слука да седна на сладка приказка…
Село Галата е по пътя за Български извор. Преди да направят магистралата, пътят минаваше по-наблизо до селото и да се иде дотам, се отбиваш в дясно и поемаш връз едни меки кълбести ливади — винаги зелени.
Сега магистрала отцепи направо и Галата остана далеч от големите автомобили и надебелелите мутри в тях… Само нейните хора — все още със шалвари и шамии — шарени, напращели от цветове, можеш да ги видиш слезнали в Български извор, да купят това онова, което в Галата може и да го няма…
По-изостанали от тези свои далечни роднини тук, са нашите българомохамедани… По-изостанали, като самата България…
Та дядо Адем се е облякъл със старомоден, ала запазен двуреден костюм, турил е вратовръзка, нагласил се и важно се движи из чаршията. Днес годява внучка… Малко ли е?… Питам го, кога ще намери време да поседнем на приказка… Нося Троянска ракия — казвам му — тя развързва езика…
— Знам, знам — отвръща ми, обичам я пущината, ама напкун… Сега съм се простудил, наболява ме гърлото… Вярно, говореше като човек стиснат за гърлото.
Ракията, Троянска сливова, която той каза, че много обичал, не можахме да я пием заедно. Бутилката оставих на сина му Ниат, у когото нощувахме — да си я пие старецът след време, когато дойде на карара си гърлото му…
Избягвах да задавам същия този въпрос — какви се чувствуват нашите домакини — помаци, българи или турци и на другите хора, с които през тези дни общувахме — главно на синовете на дядо Адем, с които по времето на престоя в община Черкез Мюселим, прекарахме най-много време заедно. Какво да ги питам. Щом са увардили сто и тридесет години езика си, какъв по-ясен отговор… Щом 130 години го предават от поколение на поколение, щом и най-малкия син на Ниат, три-четири годишно сладко хлапе, ме разбираше като му говоря, макар че самото то още не можеше да говори добре нито на турски, нито на български… Отговорът на моя въпрос, макар и нееднозначен, е ясен.
— Говори му, говори му — казваше ми с известна гордост от този факт и майка му — Адие — една много нежна и деликатна жена… — Той разбира български…
— Какво друго българско ви е останало? — питам ги…
— Гергьовден — казва ми Соат — другият брат, който държи цял етаж от къщата над Ниат и на чийто чардак, така топло и с вкус направен, неведнъж си пихме „каавето“. С толкова вкус е изпипан кьошкът му, че да ти е драго там да полегнеш за отмора, кафето си там да пиеш, приятели на приказка да поканиш…
— Гергьовдена го празнуваме като колим агнета. Излизаме в курията по роднински, или се събираме приятели, печем агнетата, приказваме си…
— Рамазана — тачите ли?
— Е как не — отвръщат ми — дойде ли Рамазан — започват празниците…