Циганката
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Циганката». Краткое содержание книги:
Предметът беше красив и се отличаваше с изкусна изработка. Златна гривна, която се носеше на рамото, украсена със смарагди. Испанецът се взираше като хипнотизиран в блестящия накит. Скъпоценните камъни го привличаха като магнит. Лицето му беше озарено от жадна усмивка. Един ден всичко щеше да бъде негово, а скоро, много скоро Джейсън Севидж щеше да бъде сполетян от твърде неприятна изненада.
5
Вечерта преди заминаването на Джейсън за Браунли започна като много други след пристигането му в Лондон — той вечеря в жилището си заедно с един приятел, после двамата отидоха в „Уайтс Клаб“ и поиграха карти с няколко джентълмени.
Джейсън отдаде дължимото на отличния портвайн и когато в ранните сутрешни часове се заизкачва по тесните, покрити с килим стълби към квартирата си, разбра, че е малко пиян.
Ала доброто му настроение се изпари веднага щом отключи вратата. Посрещна го пълен мрак. Проклетият Пиер! Беше го освободил веднага след вечеря, но глупакът трябваше да прояви поне малко разум и да остави в стаята запалена свещ. При това Джейсън беше готов да се закълне, че преди малко бе забелязал под прага ивица светлина.
Той потърси опипом път в мрака и тихо изруга, когато се блъсна в един стол. В нетрезво състояние нападението го завари напълно неподготвен. Някой се стовари с цялата си тежест върху него и го събори на пода. Напълно безпомощен под тялото на нападателя, Джейсън се стремеше поне да си поеме въздух; замаяната му от алкохола глава внезапно се проясни. Ръцете му инстинктивно се надигнаха и стиснаха непознатия за гърлото. Натрапникът изохка изненадано, усетил смъртоносната хватка. Той се заизвива отчаяно, опитвайки се да се изплъзне от яките ръце. Двете тела се преплетоха и се затъркаляха по пода.
Двамата се блъскаха в мебелите, преобръщаха маси и столове и скоро убиецът започна да се бори за собствения си живот. Хватката на Джейсън беше безмилостна. Без да изпитна и най-малки угризения на съвестта, той стискаше непознатия за гърлото, докато не го удуши. Когато тялото му се отпусна неподвижно на пода, Джейсън си пое тежко дъх и се надигна. Намери опипом нишата в стената и запали оставената там свещ.
Никога не беше виждал мъртвия. Ако се съдеше по облеклото му, беше бедняк. Джейсън се обърна към вратата и изрева името на Пиер. Отговори му само злокобно мълчание. Уплашен, той се втурна към вратата на съседната стая и я разтвори с трясък. От гърдите му се изтръгна облекчена въздишка. Верният му слуга лежеше вързан на пода, в устата му беше затъкнат парцал, но беше здрав и читав.
Джейсън побърза да извади парцала и бе поздравен с буен поток от френски възклицания; едва успя да развърже въжетата и Пиер започна да придружава думите си с диви жестове. Трябваше да мине доста време, преди да проумее какво точно се е случило.
Пиер се върнал рано от срещата си с Жак. Още на вратата някой се нахвърлил върху него изотзад, съборил го на пода и го вързал. Джейсън знаеше, че нападателят не е бил особено затруднен, защото Пиер имаше сърце на лъв, но беше дребен и слаб.
Потънал в мислите си, Джейсън се върна в стаята си, следван от възбудено бъбрещия Пиер. Като видя мъртвия на пода, слугата замлъкна. Погледна изпитателно господаря си, по Джейсън само кимна. После наля в две чаши солидна порция бренди и подаде едната на Пиер.
Двамата пиха мълчаливо, докато Джейсън прекъсна тягостното мълчание:
— Струва ми се, че чичо страшно ще се разгневи, Пиер.
— О, не, мосю! — извика слугата. — Повечето англичани са истински варвари, но чичо ви е едно голямо изключение. Той знае какво трябва да се направи.
— Прав си, но в момента не можем да предприемем нищо. Дукът няма да се зарадва, ако го събудим в толкова ранен час. И без това ще бъде достатъчно кисел, когато узнае за случилото се. Имам неприятното чувство, че утрешният ден ще бъде много изнервящ, затова е най-добре да поспим.
— Но тук цари невероятно безредие, мосю! Трябва да прибера! — извика Пиер. Чувството му за ред беше дълбоко наранено от състоянието на стаята. Едва сега Джейсън забеляза каква бъркотия цари в спалнята му. Не, безредието не бе причинено само от борбата с нападателя.
Всички чекмеджета на писалището бяха извадени и съдържанието им изсипано на пода. Документите бяха разхвърляни, книгите се търкаляха по килима. Не беше пощаден дори масивният дъбов шкаф: вратите му зееха отворени, а съдържанието беше безмилостно преровено.