В търсене на оцелелите
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В търсене на оцелелите». Краткое содержание книги:
Опита последователно следващите два бутона. Всеки път, преди да премине към новата конфигурация, залата се връщаше в основната си форма.
За съжаление кабелът на тавана си оставаше все така недостижим.
Трябваше да измисли нещо.
Мара натисна отново първия бутон и този път внимателно наблюдаваше кои точно панели се променят, откъде провисват сталактити и за колко секунди се задържат. Можеше да успее. А според философията й, щом имаше някакъв, макар и минимален, шанс, си струваше да опита.
Върна отново залата в първоначалната форма и се подготви за действие. „Един джедай е обикновено любопитство“, бе казала тя на Люк. Питаше се как щеше да реагира Формби, ако я хванеше в този миг.
Пое си дълбоко дъх, натисна бутона и побягна.
Първият панел се бе извъртял едва с няколко градуса, когато тя се оттласна от него и се хвана за горния му ръб с върховете на пръстите си. За щастие не се сбъднаха опасенията й, че той няма да издържи, ще се откъсне от стената и тя ще тупне на пода. Набра се и стигна до следващия панел на метър вдясно от нея. Стигна до върха му, когато той бе на четвърт от преобръщането си, отново се набра и скочи на следващия. Когато последният панел почти се бе затворил напълно, тя вече бе достигнала целта си. Прескочи около метър и половина във въздуха и прегърна най-близката колона.
За момент увисна така, пое си дъх и чрез Силата вля свежест в уморените си мускули. Повърхността на колоната бе достатъчно грапава, за да се задържи, и като панелите на стената, изглежда, нямаше да рухне от тежестта й. Обхвана я с колене и протегна ръце.
Катеренето не бе лесно, но мисълта, как някой чис може да влезе всеки момент и да я види как виси като угоен минок, й даваше сили. След първия метър се прехвърли на съседната колона. По нея стигна до един от увисналите пилони, оттласна се от него и скочи на колоната в ъгъла.
Сега вече бе само на педя от кабела.
Взря се напрегнато в него, ядосвайки се, че не се сети да си вземе фенерче. Залата бе добре осветена, но краят на кабелът се губеше в сянката на колоната.
Но един джедай никога не се предава. Изви глава през рамо, присегна се със Силата и измъкна лазерния меч от колана. Внимателно го завъртя във въздуха, така че острието да сочи безопасно надолу. След това впи поглед в копчето и мечът се активира. В ъгъла на спокойната зала съскането прозвуча по-силно от обичайно. Светлината на острието не бе силна, но бе повече от достатъчна.
Подозрението й се оказа погрешно — кабелът не бе срязан. Беше прикрепен към стената с двойна клема и бе невъзможно да се измъкне от нея само заради вибрациите и тежестта си. Тогава защо бе паднал преди половин час?
Тя приближи лазерния меч до кабела, без да рискува да го повреди, и се взря внимателно. Нещо в клемата не изглеждаше, както трябва. Мара изви глава към тавана и забеляза малък отвор точно над нея. Стисна здраво колоната с една ръка и неохотно протегна другата към отвора. Прокара пръста си около дупката, но не напипа нищо. Пъхна пръста си навътре, търсейки някакъв механизъм, реле или отвор за климатична система, които биха обяснили съществуването му. Отново не откри нищо. А това означаваше само едно — дупката е била пробита допълнително.
В този миг усети трепване в Силата. Веднага изключи лазерния меч и нежното съскане изчезна. Във внезапно възцарилата се тишина се чуха стъпки. Приближаваха се към залата, бяха най-малко двама. Стъпките бяха твърде ритмични, за да са безцелно разхождащи се из кораба чиси. Очевидно ставаше дума за военни.
А тя бе на шест метра над земята и не можеше да направи нищо. Огледа се и преглътна стара ругатня от дните на Империята. Единственото прикритие бе колоната, на която висеше. Проблемът бе, че така, както бе застанала, се виждаше прекрасно от залата. Трябваше да се придвижи до другата й страна, а доколкото можеше да съди по приближаващите стъпки, нямаше време за това. Присегна се със свободната ръка, сграбчи лазерния меч, отново се залепи за колоната и започна възможно най-бързо да се придвижва към отсрещната страна.
Бе изминала едва половината разстояние, когато стъпките преминаха прага на залата. Тя замря и сведе поглед.
И се вцепени.
Под нея не стояха изпратени от генерал Драск чиси. Нито дори чиски патрул на рутинна обиколка.
Бяха петима, в средата стоеше млад мъж в сива имперска униформа, избродирана по яката и ръкавелите с червено и черно. Около него се бяха подредили четирима имперски щурмоваци.
ГЛАВА 5
Мара се взираше вцепенено в щурмоваците, внезапен поток от спомени нахлу в съзнанието й и се понесе като пометени от ураган камъни и отломки. Беше работила с щурмоваци стотици пъти, когато бе Ръката на императора. Беше успявала да ги накара да изпълняват заповедите й, на няколко пъти бе предвождала техни отреди на специални мисии.