Зона 51: Граалът

— И защо не го направихте? — попита Ричард.

— Ти и без това скоро ще си мъртъв. Освен това си прочут. Убийството ти щеше да предизвика голям шум. Съветвам те да не разказваш никому за случилото се тази нощ. Нека тайната умре с теб, Бъртън. Инак ще причиниш страдания на онези, с които живееш.

Той си тръгна, а ние го изпратихме с поглед.

Не бях преживявала такъв ужас и се надявах да ми е за последно.

А сега трябва да си почина.

Не, първо ще довърша. Трябва да изпиша думите, преди тялото на Ричард да е изстинало.

Ти, читателю, трябва да знаеш какъв ужас връхлита всеки, който търси истината. И за рисковете, които крие този ръкопис.

Когато стъпките на непознатия утихнаха, аз помогнах на Ричард да се върне в леглото. Повече не стана. Умря три часа по-късно в обятията ми, изтощен от болестта и от усилията, които му струваше инцидента. Беше истински щастлив, такъв не го бях виждала от доста време, защото, както ми каза, посещението на страховитото създание само потвърждавало, че всичко, което бе узнал през изминалите години, е истина.

Изчаках, докато прислугата се върне на заранта. След това взех копието от ръкописа на Ричард и го изгорих в градината, като се постарах всички да ме видят. Слугите сигурно са ме сметнали за побъркана. Бях си превързала ръката на мястото, където ме поряза ножът. Очите ми гледаха обезумяло — Ричард, смисълът на моя живот, си бе отишъл. Гледах как пламъците поглъщат легендите, преданията и тайните, събирани от моя мъж през близо четири десетилетия. Знаех, че прислугата ще разкаже на всички, че съм изгорила ръкописите му. Така вече никой нямаше да дойде и да ме заплашва.