Стой далече от мазето
- Автор: Стайн Роберт Лоуренс
- Серия: goosebumps #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Щерева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стой далече от мазето». Краткое содержание книги:
Бащата на Маргарет и Кейси прави някакви странни опити с растения в мазето на къщата им. Той се готви да впечатли света с откритията си. Но защо ли не позволява на никого да припари долу?
Маргарет и Кейси се безпокоят за баща си. Особенно когато виждат някои от растенията, които той отглежда мазето.
После забелязват, че баща им има листа вместо коса по главата си и се храни с…
Дали доктор Брюър се е превърнал в растение или някакво растение се прави на бащата на Маргарет и Кейси?
Само те двамата могат да спасят баща си от чудовищния експеримент.
— Може това да е господин Мартинес — предположи Кейси, все още здраво стискайки портфейла в ръка.
Дум. Дум. Дум.
— Мислиш ли, че трябва да отворим шкафа? — плахо попита Кейси.
Едно растение като че ли простена в отговор.
— Да. Мисля, че трябва — отвърна Маргарет, внезапно усетила студ по цялото си тяло. — Ако господин Мартинес е вътре, трябва да го освободим.
Кейси остави портфейла върху рафта. После двамата бързо отидоха до шкафа.
Растенията срещу тях се размърдаха и се раздвижиха, сякаш повтаряха движенията им. Чуха дишане, отново изпъшкване, шум като от бързи стъпки. Листата на стъблата трептяха. Ластари се спуснаха надолу и се плъзнаха по земята.
— Ей, виж! — извика Кейси.
— Виждам — каза Маргарет. Вратата на шкафа не беше просто заключена. Върху нея беше закована дървена летва.
Дум-дум. Дум-дум-дум.
— Вътре има някой — сигурна съм! — извика Маргарет.
— Ще взема чук — каза Кейси. Вървейки покрай стената, колкото се може по-далече от растенията, той стигна до работната маса.
Няколко секунди по-късно се върна с тесла.
Дум. Дум.
Двамата с Маргарет успяха да изтръгнат летвата от вратата. Тя шумно падна на пода.
Ударите откъм шкафа станаха по-силни и по-настоятелни.
— Сега какво ще правим с ключалката? — попита Маргарет, загледана в нея.
Кейси се почеса по главата. По лицата и на двамата се стичаше пот. Заради влажния горещ въздух и двамата дишаха тежко.
— Не знам как да я отключа — каза Кейси объркан.
— Какво би станало, ако се опитаме да изкъртим вратата, както изкъртихме летвата? — попита Маргарет.
Дум. Дум. Дум.
Кейси вдигна рамене.
— Не знам. Да опитаме.
Пъхнаха заострената страна на теслата в малък процеп и се опитаха да изкъртят вратата откъм ключалката. Когато вратата не помръдна, двамата се преместиха към пантите и опитаха оттам.
— Не мръдва — каза Кейси, избърсвайки челото си с ръка.
— Продължавай — каза Маргарет. — Ето. Да натиснем заедно.
Пъхвайки теслата точно над горната панта, двамата натиснаха дръжката й с цялата си сила.
— Тя… помръдна малко — каза Маргарет, дишайки тежко.
Продължиха да натискат. Влажното дърво започна да се цепи. Двамата натиснаха теслата дълбоко в процепа.
Най-накрая със силно пращене успяха да откачат вратата.
— А?! — Кейси изпусна теслата. Двамата присвиха очи в тъмния шкаф.
И изкрещяха от ужас, когато видяха какво има вътре.
18
— Виж! — извика Маргарет. Сърцето й биеше лудо. Изведнъж й се зави свят. Хвана се за страната на шкафа, за да запази равновесие.
— Не… не мога да повярвам — каза тихо Кейси, гласът му трепереше, а той стоеше загледан в дългия дълбок шкаф за материали.
И двамата гледаха в захлас странните растения, които изпълваха шкафа.
Дали бяха растения?
Двамата се наведоха и приклекнаха, ахкайки, дишайки тежко и въздишайки под ярката светлина на крушката от тавана. Разтресоха се клони, проблеснаха и трепнаха листа, високи растения се приведоха напред, сякаш се опитваха да докоснат Маргарет и Кейси.
— Виж онова! — извика Кейси, като направи крачка назад, блъсвайки се в Маргарет. — Има ръка!
— О! — Маргарет проследи погледа на Кей си. Той беше прав. Високото растение с много листа изглежда имаше зелена човешка ръка, която се спускаше от стъблото му.
Очите на Маргарет бързо обиколиха шкафа. Тя с ужас осъзна, че няколко растения имат човешки черти — зелени ръце, жълта длан с три пръста, два къси дебели крака там, където трябваше да има стъбло.
Двамата с брат й извикаха едновременно, когато видяха растение с лице. Сред сноп широки листа сякаш растеше кръгъл зелен домат. Но доматът имаше човешки по форма нос и отворена уста, от която непрекъснато излизаха тъжни въздишки и пъшкане.
Друго растение — ниско на ръст и с няколко снопа широки овални листа — имаше две зелени, почти човешки лица, частично скрити от листата — и двете плачещи с отворена уста.
— Да се махаме оттук! — извика Кейси уплашен. Хвана Маргарет за ръка и я задърпа от шкафа. — Това е… гадно!
Растенията изпъшкаха и въздъхнаха. Зелени ръце без пръсти се протегнаха към Маргарет и Кейси. Жълто, болнаво на вид растение край стената задавено се закашля. Високо растение с цветове сякаш пристъпи с протегнати към тях тънки, приличащи на ластари, ръце.
— Чакай! — извика Маргарет, като издърпа ръката си от Кейси. Беше забелязала нещо на пода на шкафа зад пъшкащите и трептящи растения. — Кейси, какво е това? — попита тя и посочи.
Напрегна се да фокусира очите си в тъмнината на шкафа. В дъното, на пода зад растенията, се виждаха две човешки стъпала.