Героят на времето

— „Това е последният метал, за който ще ви разкажа — отекна гласът й. — Все още не мога да преценя какво е предназначението му. По някакъв начин той помага да се надзърне в миналото. Показва какъв е бил човек и какъв е можел да стане при други обстоятелства. Почти като златото, но с известна разлика.“„По това време мъглите вероятно вече са се върнали. Омразно, противно явление. Ненавиждам ги. Не излизам сред тях. Те искат да ни унищожат всички. Ако възникнат проблеми, хубаво е да се знае, че колосите и кандрите могат да бъдат контролирани когато няколко човека Тласкат емоциите им едновременно. Аз заложих в тях тази слабост. Строго пазете тази тайна“.

Отдолу имаше описание на аломантична сплав, която Вин познаваше добре. Това беше сплав на атиум, наричана малатиум — Единайсетият метал на Келсайър. Излизаше, че лорд Владетеля е знаел за него. Просто е бил заблуден за предназначението му, както и всички останали.

Плочата бе изписана от самия лорд Владетел. Или по негово нареждане. Във всеки от предишните складове също имаше записана върху плочи информация. В Ортьо например научиха за електрума. В пещерата далече на изток се разказваше за алуминия — метал, който също вече познаваха.

— Нищо ново — рече разочаровано Елънд. — Вече знаем за малатиума и как се контролират колосите. Макар че досега не ми беше хрумвало да използвам едновременно няколко Усмирителни Тласъка. Това може да се окаже полезно. — Преди това смятаха да използват дуралуминий за подсилване на Тласъците, с които контролираха колосите.

— Няма значение — каза Вин и посочи другата страна на плочата. — Имаме това.

Втората половина съдържаше карта, инкрустирана върху стоманата, досущ като картите в предишните три кухини. Тя изобразяваше Последната империя, разделена на области. Лутадел беше квадрат в центъра. С X бе отбелязано това, заради което бяха дошли — последната пещера на запад.

Трябваше да са общо пет. Първата откриха под Лутадел, близо до Кладенеца на Възнесението. В нея научиха за втората, на изток. Третата беше в Ортьо — Вин бе успяла да я отвори, но все още не бяха изнесли храната оттам. В Ортьо получиха сведения за тази на юг.

Всяка карта бе обозначена с петица и едно по-ниско число. Лутадел бе номер едно. Тази бе номер четири.

— Това е — рече Вин, прокарвайки пръст по издълбаните рисунки. — В Западната област, както ти предполагаше. Някъде близо до Чардис?

— Град Фадрекс — кимна Елънд.

— Там не е ли домът на Сет?

— Именно. — Познанията му по география бяха по-добри от нейните.

— Това е значи. Там ще го намерим.