Прах от мечти

— Любопитна съм кой от двора на вашия крал е в състояние да съзре такива неща?

Брис пристъпи нервно на място.

— Би трябвало да е Бъг, адюнкта.

— Канцлерът?

— Ако това е качеството, в което го познавате, тогава да, канцлерът.

През цялото това време тя бе останала на платформата, но сега слезе по четирите стъпала в единия край и се приближи до Брис. Безцветните й очи замислено се вгледаха в лицето му.

— Бъг. Един от моите Върховни магове го намира за… как да го кажа точно на вашия език? Да. Възхитителен. Но пък Бързия Бен е необичаен и склонен към странни, често сардонични преценки. Канцлерът Цеда ли е? Ако това е подходящото название за Върховен маг?

— Би било най-добре да гледате на него като на такъв, да, адюнкта.

Тя като че ли се замисли над това. После каза:

— Макар да съм убедена в способностите на нашите магове да ни защитят срещу повечето заплахи… заплаха от един Древен бог вероятно е извън възможностите им. А вашият Цеда?

— Бъг ли? Ъъ, не, не мисля, че е много уплашен от Блудния. Уви, той възнамерява да се оттегли извън града тази нощ, ако проведете четенето. Както заявих преди малко, тук съм, за да ви предупредя и да ви предам искрената загриженост на крал Техол за вашата безопасност.

Думите му като че ли й се сториха обезпокоителни, защото тя се обърна и бавно закрачи. Спря в края на правоъгълната маса и отново се извърна с лице към него.

— Благодаря ви, Брис Бедикт — каза със сдържана формалност. — За жалост, отлагах това четене вече твърде дълго. Насоката е необходима и всъщност — наложителна.

Той кривна глава. Какво замисляха тези малазанци? Въпрос, който бе изричан често в кралския двор и несъмнено навсякъде из града, впрочем.

— Разбирам, адюнкта. Има ли някакъв друг начин да ви съдействам?

Тя се намръщи.

— Не съм сигурна как, при неохотата на вашия Цеда да присъства дори като зрител.

— Той не желае присъствието му да причини нежелано влияние на гадаенето, подозирам.

Адюнктата отвори уста, за да отвърне нещо, спря се и я затвори. И очите й може би леко се разшириха, преди да ги извърне настрани.

— Какво друго съдействие е възможно тогава?

— Готов съм да участвам доброволно, като Кралския меч.

Тя го погледна бързо, явно изненадана.

— Блудния би се поколебал да се спречка с вас ли?

Той сви рамене.

— Най-малкото, адюнкта, мога да преговарям с него от позицията на известно знание — с уважение към неговата история сред нашия народ и прочие.

— И сте готов да рискувате заради нас?

Брис се поколеба, така и не се бе научил да лъже.

— Не е риск, адюнкта…

И видя пълния си провал в присвития й поглед.

— Възпитанието и благоприличието изискват да отхвърля щедрото ви предложение. Но — добави тя — се налага да бъда откровена и да ви кажа, че присъствието ви ще бъде дълбоко оценено.

Той отново се поклони.

— Ако трябва да докладвате на своя крал, все още има време — не много, но достатъчно за кратко изложение, мисля.