Спусъкът
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спусъкът». Краткое содержание книги:
— Така или иначе, вие няма да ги докосвате — поясни той. — Аз ще се занимавам с подготовката, транспорта и почистването — при това облечен в бронирана жилетка. Доктор Броуиър беше съвсем ясен по този въпрос. Мен можете да ме замените с друг, докато вие сте незаменими. Затова вече няма да влизам в лабораторията — ще зареждам експерименталната камера отвън, а вие ще държите вратата затворена.
— Процедурите за сигурност, които използваме, радиовръзката, почивките, всичко това беше подготовка за мощните експлозиви. — Макган се изправи и събра вещите си. — Ако взривите патрон за пушка в багажника на колата ми, аз най-вероятно ще оцелея. Ако взривите торпекс, най-вероятно няма. И макар че не съм незаменим, съм абсолютно сигурен, че ако взривите куриера си насред Шанахън Роуд, изследователската ви програма ще се забави.
Той лапна белезникавия цилиндър и започна да го дъвче.
— Ментов бонбон, без захар. След половин час ще се върна с истинските проби.
До обяд Макган изгуби баса си. Един кубически сантиметър от нещо, наречено ЕБКА, напука плексигласовия прозорец на експерименталната камера.
— Взривът беше прекалено мощен — мрачно каза Макган, докато разглеждаше пораженията, пъхнал под мишница каската на бронирания си костюм. — Ще се наложи да намаля количеството на пробите с една четвърт.
Потресеният Хортън не можеше да не се съгласи с него.
В края на седмицата се върна Карл Броуиър.
Появата му беше още по-неочаквана от заминаването му. Директорът надникна в лаборатория „Дейвисън“, махна с ръка на Лий и извика:
— Джеф? Ела при мен, когато имаш възможност. — Тонът и поведението му бяха абсолютно небрежни, сякаш изобщо не бе отсъствал, сякаш мислите му бяха заети само с тривиални административни въпроси.
Хортън за миг се смая, но успя да измънка:
— Веднага идвам.
— Не бързай — бодро отвърна директорът. — Секретарката ми каза, че трябвало да отговоря на петстотин и четиринайсет важни писма.
Въпреки това уверение Хортън едва изтърпя Грийн да дойде от прототипната работилница, за да последва Броуиър в центъра „Едисон“, административната сграда.
— Здрасти, Джефри — каза възрастният мъж, когато Хортън влезе в кабинета му. — Как върви работата? Надявам се, че всичките ти пръсти са си на мястото.
— Да. Пит е добър помощник — отвърна Хортън и се настани на дивана. — Той е педантичен, старателен и проявява любопитство само към онова, което е свързано с конкретната му работа. Къде го намерихте?
— Внук ми Луис е в морската пехота — поясни Броуиър, като разделяше вниманието си между Хортън и дисплея пред себе си. — Няма право да ми каже в каква част е, но според мен извършват саботажи и терористични действия зад вражеските линии. Макган им е бил инструктор, докато не допуснал грешката да преспи с жената на по-висш офицер. Обвинили го в изнасилване и се съгласили да го уволнят по взаимно съгласие.
— В изнасилване ли? Как…
— Явно офицерът е снабдил жена си с потвърждаващи синини и й е дал стимул да излъже — кисело се усмихна Броуиър. — Според мен фактът, че офицерът още е жив, представя господин Макган като дисциплиниран и принципен човек.
— А бе, едно хитро капанче… — Хортън поклати глава. — Попитахте ме как върви работата. Изглежда, че ако в нещо има нитрат, Спусъкът го взривява.
— Невероятно. — Директорът вдигна глава. — Ами нитратите, които не са експлозиви?
— Още не сме стигнали до тях.
— Ами експлозивите, които не са нитрати?
— Върху тях не оказва никакво въздействие. Обаче те не са много. Най-широко използваните експлозиви, и за военни, и за цивилни цели, включват нитрати. Всички стандартни боеприпаси също.
— Повечето фермери също използват нитрати — отбеляза Броуиър. — Както и много хора, страдащи от диария — след едно пътуване в Бразилия и на мен ми предписаха бисмутов субнитрат. Мислил ли си за това?