Здрач

Че тази опасна пътека продължаваше доста дълго и преди настъпването на тъмнината ние все още не можехме да излезем на сухо място. И че аз наредих на всеки от войниците да казва високо името си по ред, за да не загубим никого, и всеки да следи за своите съседи да бъдат в строя. И че тази проверка я правихме постоянно, така че всеки се отзоваваше веднъж на минутата. И че въпреки тези мерки, ние загубихме още един човек, Игнасио Ферера, който вървеше в редицата последен и веднъж се обади и извика името си, а другия път мълчеше, и когато вървящият пред него се обърна назад, то не видял там нито Игнасио Ферера, нито неговите следи. И че тогава дадохме насмолена факла не само на оногова, който вървеше отпред на отряда, но и на този, който вървеше на опашката му, за да може така да плаши хищниците и изчезването му да бъде веднага забелязано.

Че така вървяхме още някое време, и после все пак стъпихме на твърда земя, и бяхме извънредно радостни, защото бяхме изнемощели и ни трябваше почивка. И че там направихме лагер, но водачите забраниха на половината от нас да спят, а казаха, че трябва да бъдат на стража, за да не станат лесна плячка на обитаващите тук демони. И че макар брат Хоакин да ги заплаши, че ще обади за еретическите им думи на брат Диего де Ланда, те бяха упорити и настояваха на своето.

Че беше направено, както те казаха, и половината спаха, а в това време другата половина бяха караул и после се смениха. И че този кратък сън беше непоносим, тъй като към светлината на огъня летеше всякаква блатна дребна гад. И че тези малки мушици хапеха през плата на дрехите, и от тях нямаше спасение. И че двамата водачи се намазаха с приготвено мазило, което и на цвят и по миризма напомняше котешки изпражнения, и предлагаха на другите, обаче се съгласихме само аз, брат Хоакин и още някои от нашия отряд, болшинството се отказаха.