Последна песен
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Последна песен». Краткое содержание книги:
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.
В този момент сервитьорката пристигна с поръчката им и я подреди на масата с подобаващ замах. Когато си отиде, Рони посегна към кока-колата.
— Благодаря за интересната история.
— Както и да е.
Рони се засмя отново. Чувството за хумор на Блейз наистина й допадаше.
Блейз се наведе към нея:
— Кое е най-лошото нещо, което си вършила?
— Какво?
— Говоря сериозно. На всички задавам този въпрос. Любопитно ми е.
— Добре тогава. Какво е най-лошото нещо, което си правила ти?
— Лесно е. Когато бях малка, имахме една съседка — госпожа Бандерсън. Не беше най-милата дама на света, но не беше и вещица. Искам да кажа — не си заключваше вратата на Хелоуин или нещо подобно. Но много държеше на градината си. И на ливадата. Минеше ли някое дете напряко през нея към автобусната спирка, тя изскачаше и започваше да крещи, че й съсипваме тревата. Една пролет засади всички цветни лехи със стотици цветя. Градината изглеждаше великолепно. От другата страна на улицата живееше едно хлапе — Бил. Никак не харесваше госпожа Бандерсън, понеже един ден бейзболната му топка паднала в задния й двор, а тя отказала да му я върне. Веднъж тършувахме из навеса в градината му и намерихме бутилка с „Раундъп“. Убиецът на плевели, сещаш ли се? През нощта се промъкнахме с Бил и наръсихме всички цветя с „Раундъп“. Не ме питай защо. „Голяма работа“, рекохме си. Просто ще си купи нови цветя, нали? Не си пролича веднага, естествено. Започва да действа след няколко дни. Госпожа Бандерсън всеки ден поливаше най-старателно и плевеше, и прочее. Докато един ден забеляза, че цветята й повяхват. Първо с Били се забавлявахме много, но после аз забелязах как още призори тя излиза и се мъчи да разбере какво става. На връщане от училище пак я сварвах в градината. Към края на седмицата всички цветя бяха мъртви.
— Ужасно! — възкликна Рони, но не успя да възпре напушилия я смях.
— Знам. Още ми е мъчно. Ще ми се да не бях го правила.
— Каза ли й? Предложи ли да й помогнеш да засади нови цветя?
— Нашите щяха да ме убият. Ала никога повече не минах през ливадата й.
— Уха!
— Както казах — това е най-лошата ми постъпка. Сега е твой ред.
Рони се замисли.
— Три години не проговорих на баща си.
— Вече съм наясно. Не е толкова зле. Както споменах, и аз гледам да не разговарям с баща си. А през повечето време майка ми няма представа къде съм.
Рони отмести поглед. Над джубокса висеше снимка на Бил Хейли.
— Откраднах нещо от един магазин — тихо отрони тя. — Не беше скъпо. Направих го заради тръпката.
— А сега?
— Вече не. Хванаха ме. Всъщност на два пъти ме хващаха, но вторият път беше неволно. Съдиха ме, но отложиха решението с една година. Тоест — ако не се провиня отново, ще свалят обвиненията.
Блейз остави бургера.
— Това ли е всичко? Най-лошото нещо, което си вършила?
— Не съм убивала цветя, ако натам биеш. Не съм вършила вандалщини.
— Не си пъхала главата на брат си в тоалетната чиния? Не си трошила колата? Не си бръснала котката?
— Не — усмихна се леко Рони.
— Ти май си най-скучният тийнейджър на света.
Рони изхихика отново и отпи от колата.
— Може ли един въпрос?
— Давай!
— Защо не се прибра снощи?
Блейз взе щипка сол от купчината върху масата и си поръси картофките.
— Не исках.
— Ами майка ти? Няма ли да се вбеси?
— И още как!
Вратата на закусвалнята зейна рязко. Рони се обърна и видя Маркъс, Теди и Ланс да се запътват към тях. Маркъс носеше тениска с изрисуван череп, а от колана му висеше верига.
Блейз се прехвърли на съседния стол, ала изненадващо Теди се настани до нея, а Маркъс седна до Рони. Ланс придърпа стол от съседната маса и разкрачи крака от двете страни на облегалката. Маркъс се протегна към чинията на Блейз. Теди и Ланс автоматично грабнаха картофките.
— Хей! Те са на Блейз! — възкликна възмутено Рони. — Купете си!
Маркъс се обърна към Блейз:
— Е?
— Няма проблем — каза Блейз и бутна чинията си към него. — И без това не мога да го изям.
Маркъс взе кетчупа, сякаш е доказал безапелационно позицията си.
— Та за какво си говорехте? От прозореца изглеждахте много съсредоточени.
— За нищо — отвърна Блейз.
— Нека позная. Разказа на Рони за сексапилния приятел на майка си и нощните им подвизи.
— Не бъди груб — размърда се Блейз на стола.