Магьосникът

— Добро утро… или по-скоро за вас е добър вечер. Радвам се да ви открия още в офиса. Обажда ви се мосю Монморанси от Париж, Франция. Аз съм репортер във вестник „Монд“. Току-що видях в интернет, че там сте преживели доста вълнуваща вечер.

— Божичко, новините наистина се разпространяват бързо, господин…

— Монморанси.

— Монморанси. Да, наистина имахме необикновена вечер. С какво можем да ви помогнем?

— Бихме искали да включим статия в тазвечерния брой. Чудех се дали имате репортер на мястото на събитието?

— Всъщност в момента всичките ни репортери са в централната част на града.

— Как мислите, дали ще е възможно да ме свържете с някой от тях? Бих искал да получа кратко описание на местопроизшествието и коментар. — И като не получи отговор веднага, бързо добави: — Вашият вестник ще получи съответните благодарности, разбира се.

— Чакайте да видя дали ще мога да ви прехвърля към един от нашите репортери на улицата, господин Монморанси.

— Мерси. Много съм ви благодарен.

Линията изпука отново и настъпи дълга пауза. Никола предполагаше, че администраторката говори с репортера, преди да му прехвърли разговора. Чу се още едно пукане и момичето каза:

— Свързвам ви…

Той тъкмо й благодареше, когато на телефона се обадиха.

— Майкъл Карол, „Охай Вали Нюз“. Разбрах, че се обаждате от Париж, Франция? — В гласа му се долавяше нотка на недоверие.

— Да, така е, мосю Карол.

— Новините се разпространяват бързо — каза репортерът, повтаряйки думите на администраторката.

— Интернет — рече неопределено Фламел и добави: — Има видеоклип в „Ютюб“. — Ни най-малко не се съмняваше, че в мрежата има кадри от местопроизшествието в Охай. Обърна се да огледа интернет кафенето. От мястото, на което стоеше, можеше да види половин дузина екрани; всеки от тях показваше уебстраница на различен език. — Помолиха ме да взема интервю за страницата ни за изкуство и култура. Един от редакторите ни често е посещавал вашия прекрасен град и си е купил няколко изумителни стъклени изделия от един магазин на Охай Авеню. Не съм сигурен дали го знаете: магазинът продава само огледала и стъклария — добави Никола.

— „Антиквариат Вещерли“ — каза моментално Майкъл Карол. — Знам го много добре. Боя се, че е напълно унищожен от експлозия.

Фламел изведнъж усети, че не може да си поеме дъх. Хеката беше умряла, защото той заведе близнаците в нейното Сенкоцарство; нима и Вещицата от Ендор я бе постигнала същата участ? Той се прокашля и преглътна тежко.

— А собственичката, госпожа Вещерли? И тя ли е…?

— Тя е добре — отвърна репортерът и Никола почувства как го залива вълна от облекчение. — Току-що говорих с нея. Намира се в забележително добро настроение за човек, чийто магазин току-що е бил взривен. — Той се изсмя и добави: — Каза, че когато човек живее толкова дълго като нея, вече нищо не може да го изненада.

— Тя още ли е там? — попита Фламел, мъчейки се да скрие нетърпението в гласа си. — Дали би желала да направи изявление за френската преса? Кажете й, че на телефона е Никола Монморанси. Говорили сме веднъж; сигурен съм, че ще си спомни — добави той.