Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Сега, след като безшумно беше разположил отряда си около обекта, Карпов поведе хората си във фронтална атака на склада. Нареди на един от тях да разбие с изстрел ключалката на входната врата, а после ги въведе вътре. Даде знак на хората си да заемат позиции между коридорите от наредени сандъци. Това стана часове след края на работния ден, затова не очакваха да видят работници вътре и не се разочароваха.
Когато всички влязоха вътре и заеха позиции, Карпов ги поведе през вратата на тоалетната, която се оказа на мястото, посочено от гласа по телефона. Писоарите бяха отляво, а срещу тях беше редицата на кабините. Хората му отваряха с ритници вратите, докато се придвижваха напред, но всички кабини се оказаха празни.
Карпов спря пред последната, а после се втурна вътре. Точно според описанието на гласа там нямаше тоалетна чиния, а само друга врата в задната стена. Усетил как в стомаха му се заформя студена топка, разби ключалката с откос от автомата си. Веднага блъсна вратата с рамо, втурна се през нея и се озова в канцелария с бюро, опряно в задната стена. В нея нямаше никой. Кабелите на телефоните бяха изтръгнати от гнездата им в стената. Обърнатите етажерки и бюра бяха с отворени чекмеджета, които като че ли му се присмиваха с абсолютната си празнота. Бързината, с която бяха опразнени, беше очевидна. Той бавно се огледа наоколо, без да пропуска и най-малката подробност. Нищо, вътре нямаше нищо.
Обади се по радиостанцията на хората си, заели позиции около склада, и те потвърдиха това, което студената топка, която глождеше стомаха му, вече му беше подсказала: откакто пристигнаха на мястото, никой нито бе влизал, нито излизал от склада.
— Мамка му! — Карпов подпря масивното си бедро в ъгъла на едно бюро. Човекът на телефона беше прав. Беше го предупредил да не казва на никого, беше му казал, че хората на Маслов могат да бъдат предупредени. Трябва наистина да е бил Леонид Данилович Аркадин.
Ролс-ройсът беше грамаден, нещо от юрския период на автомобилите. Блестеше като сребърен влак на паркинга пред учрежденската сграда. Лайънел Бинс избърза пред нея и отвори задната врата. Когато Мойра се наведе и влезе вътре, я лъхна миризма на тамян. Седна на кожената седалка и адвокатът затвори вратата след нея.
Настани се по-удобно и когато очите й започнаха да свикват с полумрака, установи, че седи до едър, широкоплещест мъж, със светлокафява кожа и открити, черни като кладенец очи. Имаше гъста, черна, почти вълниста коса и дълга, гъста брада, къдрава като на Навуходоносор. Вече си обясни почерпката с кардамоновия чай. Той беше някакъв арабин. Продължи да го разглежда и забеляза, че костюмът му, въпреки че беше ушит по западната мода, висеше на раменете и гърдите като берберска роба.
— Благодаря, че дойдохте — каза мъжът със силен, плътен глас, който проехтя сред просторното, облицовано с орехово дърво купе, — че направихте малка стъпка към доверието. — Говореше със силен, почти гърлен акцент, но английският му беше безупречен.
Миг по-късно шофьорът, който не се виждаше зад дървената преграда, вкара ролс-ройса в движението и колата се насочи на юг.
— Вие сте клиентът на господин Бинс, нали?
— Да, така е. Името ми е Джалал Есай и домът ми е в Мароко.
Значи берберин.
— И сте имали лаптоп, който е откраднат.
— Точно така.
Мойра седеше, опряла дясното си рамо във вратата. Изведнъж й стана студено. Вътрешността на купето й се стори задушаващо малка, сякаш с присъствието си мъжът окупираше цялата задна седалка, обгръщаше я, опитваше се да проникне в нея. Въздухът като че ли започна да шуми и да трепти, сякаш виждаше пустинен мираж.
— Все още не мога да разбера защо се спряхте на мен?
— Госпожице Тревър, вие имате някои, нека ги кажем, уникални способности, които според мен ще бъдат безценни да намерите лаптопа и да ми го върнете.
— И тези способности са…
— Противопоставихте се успешно на „Блек Ривър“ и на АНС. Мислите ли, че бих могъл да намеря дори един частен детектив, който е успял да направи същото? — Той се извърна към нея и се усмихна с едрите си, ослепително бели зъби, които проблеснаха на фона на мургавото му лице и подчертаха острите скули и хлътналите дълбоко навътре като на ястреб очи. — Не е нужно да отговаряте. Не го казах като въпрос.
— Е, добре. Тогава аз ще ви попитам. Мислите ли, че тези тайни служби са замесени в кражбата?
— Възможно е — отговори след кратка пауза той. — Дори е вероятно.