Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— С какво ли? — повтори въпроса той. — Ами, госпожице Харт, мисля, че можем да си помогнем взаимно. Господин Хейуд дойде при мен. Има юридически проблеми, които, откровено казано, са дребни неволи. Той е на мнение, че един бивш негов съучастник преговаря с правителството, за да намалят присъдата му по обвинение за обир.
— За какъв съучастник говорим? Кое дело? И какво общо има всичко това с мен?
— Още не съм готов да ви кажа… Ако нямате нищо против, ще ви обясня за какво става дума, а после вие ще прецените… Господин Хейуд може би има информация, която ще ви бъде полезна в делото срещу Рина… Но вместо да я даде безплатно, господин Хейуд най-после прояви прагматичност и иска да разбере каква помощ сте готова да му окажете.
— Тогава случаят, който съучастникът се опитва да му припише, е в моите правомощия?
— Вероятно.
— Много сте уклончив.
— Ами, нали знаете как е на този етап от преговорите. Прокрадваме се на пръсти около въпросите от първостепенна важност. Ако може да продължа… Господин Хейуд може би има желание да ви предостави информация за смъртта на човека, идентифициран в днешните вестници като Демо Уилямс. В замяна ще поиска вашата протекция във всички наказателни действия, които вашето ведомство може да предприеме срещу него.
— Господи, колко сте многословен… Можехте да го кажете с едно изречение, господин О’Нийл.
— В момента работя по указания на моя клиент. Той още не е обвинен в нищо, но се страхува, че ще бъде, и аз трябва да водя преговорите едно към едно. Когато уреждам споразумения от този характер, обичам да гледам онзи, с когото разговарям.
— Снощи по телефона вашият клиент загатваше, че Ейс Кул, което означава „най-добър приятел“, е участвал в убийството в Трентън Тауърс. Някакви италиански мафиоти свършили работата. Поне така разбрах. Не е необходимо да ви напомням, че всичко, което Демо Уилямс е казал на вашия клиент, са празни и непотвърдени слухове.
— Ами ако господин Хейуд е бил в нощния клуб, седейки до масата, когато е било направено предложението?
— Това би било много интересно.
— Ако ще сключваме споразумение, трябват ми три неща. Първо, вашето обещание, че преди да призовете господин Хейуд да свидетелства, ще съберете неопровержими доказателства срещу семейство Рина за убийството на онези тримата. Той не желае да се появява в съда и да дава показания срещу онези мафиоти убийци, а вие да загубите делото. Иска ги в затвора, откъдето няма да могат да му отмъстят. Второ, настоява да му бъдат опростени всички обвинения, които вашето ведомство би могло да предяви към него. И трето, моят клиент би желал да бъде включен в програмата за закрила на свидетеля.
Виктория прелистваше справочника. Най-после намери Седрик О’Нийл. Пишеше, че е завършил като първенец на випуска в Йейл през 1989-та. Бил съдружник в една адвокатска кантора в Ню Йорк, но имал разрешително да практикува в още половин дузина други щати, включително в Ню Джърси. Дипломирал се преди десет години. Беше твърде млад, за да е вече съдружник. Това я подразни.
— Още ли работите в „Линкълн, Форбс, О’Нийл и Рос“? — попита тя.
— Ах! Извадихте юридическия си справочник, нали? Да, боя се, че още съм там, въпреки усилията им да ме махнат.
После се изсмя — нещо като кудкудякане.
„Линкълн, Форбс, О’Нийл и Рос“ всъщност беше несъществуваща кантора, появила се по чудо в юридическия справочник за 1997-ма, благодарение на Франк Х. Бейтс. Той беше проникнал в печатницата в Чикаго и бе добавил измислената адвокатска кантора в компютърния файл, един ден преди съдържанието да бъде отпечатано. За измамниците беше много изгодно да имат регистрирана, но несъществуваща адвокатска кантора, когато работеха с интелигентна мишена. Често се налагаше да твърдят, че са нечии адвокати. Биано имаше дори визитни картички. Бяха някъде в куфара му. Издателят бе изпратил писмо, посочвайки грешката, но кантората още фигурираше в справочника, дълго след като някой бе изхвърлил писмото.
Виктория затвори справочника и се замисли как да постъпи с превзетия Седрик О’Нийл. В главата й проблеснаха един-два предупредителни сигнала, но тя още кипеше от гняв заради смъртта на приятелката й и тази енергия й помогна да вземе решение.
— Добре, господин О’Нийл. Утре в десет в моя кабинет.
— Ах, не може ли да се срещнем някъде, където вероятността да запишат разговора ни или да подслушват не е толкова голяма?