В царството на Мрачния

— Дядо никога не е правил нищо без причина. От това, което сте ми разказвали, стигам до заключението, че той е знаел, че един ден ще откриете талноя. А от това следва, че е знаел, че ще има конфронтация с дасатите.

Пъг въздъхна и се обърна към съпругата си.

— Баща ти знаеше повече от всички за пътуванията във времето. Дори да комбинираме знанията си, сигурно ще са една стотна от неговите. Това, което направи с Томас и древния валхеру Ашен-Шугар, способността да разгадае времевия капан на пантатийците и още много други неща. Опитвах да изуча колкото се може повече от работата му, но голяма част си остава мистерия. Но поне по този въпрос съм съгласен с Магнус. Той е оставил талноите на Новиндус по някаква причина и смятам, че тя засяга Конклава.

Миранда не изглеждаше убедена, но не възрази.

— Майко, ако дядо не е искал да намерим талноите, е щял да ги погребе под някоя планина и да останат там хилядолетия. Задава се нещо могъщо и опасно — Магнус направи помитащ жест с ръка. — И то ще дойде, без да се съобразява с нас.

— Това, което можем да направим, е да проучим врага си, за да го разберем по-добре — добави Пъг.

— Не съм готова да се съглася, че идеята е добра — отвърна Миранда. — Но очевидно вие двамата сте си го наумили. Обаче как предлагате да се стигне до света на дасатите, да се оцелее там и човек да се върне с информация? Или смятате, че тези подробности не са съществени?

Пъг се засмя насила.

— Съществени са, любима. Мисля да открия някой, който е бил в онова селение и би могъл да ни заведе там.

— И къде ще намериш такъв човек? Нима на нашия свят има някой, който е слизал до второ ниво на реалността?

— Едва ли — отвърна Пъг. — Но не смятам да търся на нашия свят. Планирам да посетя „Честния Джон“.

При споменаването на заведението в центъра на Пътя на световете Миранда се намръщи, след това кимна рязко.

— Да, и аз бих започнала оттам.

— Татко, кого ще вземеш?

Пъг погледна предупредително сина си, защото този въпрос щеше да предизвика нов спор с Миранда, която вече бе наострила любопитно уши.

— Теб, Накор и Бек.

— Защо? — попита простичко Миранда вместо очакваното избухване.

— Магнус, защото вече е готов, а и ще ми трябва някой мощен колкото мен. Ти трябва да останеш тук и да ръководиш Конклава. Освен това трябва да посетиш Келеуан и да видиш напредъка на Събранието — Пъг направи пауза, но не последва оплакване. — Бек, защото нещо ми казва, че той е важен, а Накор е единственият, който може да го контролира. Освен това, ако някой може да ни измъкне от невъзможна ситуация, това е Накор.

— Виждам, че си планирал всичко и че няма смисъл да споря. Дори не съм сигурна, че ще намерите начин да се прехвърлите на второ ниво.

— Все пак трябва да опитаме.

— Кога тръгваш? — попита Миранда.

— За Пътя ли? Утре. Все още трябва да довърша няколко неща тук. Магнус, защо не видиш как се справят момчетата в Ролдем? После се върни тук и разкажи на майка им.

Магнус кимна и попита:

— Ами талноите на Новиндус?